Ковачница на мрак

Веждите му леко се вдигнаха, но не се усмихна. След малко доближи коня си, измъкна единия си крак от стремето и й предложи ръка.

Докато яздеха към крепостта, Синтара мълчеше. Беше мислила много какво да каже на Урусандер, но от вида на тези прости войници можеше да разбере, че това е една притеснена армия, а това на свой ред бе отражение на командващите и особено на Урусандер. Войниците се бяха отзовали на призива, но сега очакваха заповеди и никой не знаеше що за заповеди може да се окажат те. Гражданската война оголваше недостатъците в един народ и въпреки че всяка фракция щеше да гледа на каузата си като справедлива, болестта беше заразителна и отслабваше всички.

Урусандер като нищо можеше да е призовал войниците си в някакво погрешно усилие да ги защити. „Но пък да ги защити от кого?“ Хун Раал беше развихрил войници ренегати в провинцията. „От самите тях значи. Ако съм права в това, значи разбирам напреженията, които виждам тук. В тази гражданска война войник на легиона би могъл да убива войник на легиона.“

Но дори това не беше краят на бедите. Между тях можеше да има Отрекли се. Или най-малкото симпатизанти.

„А аз? Какво място ще заема в това, което предстои? Урусандер ли трябва да реши съдбата ми? Ще пълзя ли пред него?“

— Ефрейтор?

Портата вече беше пред тях.

— Висша жрице?

— Надявам се, че ще имам възможност да се приведа в по-добър вид от пътуването, преди да се видя с командира.

— Предполагам, защото той е много зает — отвърна мъжът. — Не се обиждайте, висша жрице, ако аудиенцията ви с него се забави с ден или два. Междувременно ще ви се дадат слуги, които да се погрижат за каквото ви е нужно, разбира се.

— Много добре. — „Ден или два?“ Намръщи се. — Трябва отново да подчертая, че новините, които нося от Цитаделата, са спешни.

— Непременно ще предам това, висша жрице.

Както се оказа, не й оставиха никакво време да се почисти, след като кастеланът на крепостта, сдържано официален мъж на име Харадегар, пое отговорността за нея още на входа на крепостта и след като зачисли двайсетина слуги към жриците й, я поведе в цитаделата за незабавна среща с лорд Урусандер. Тази припряност едва ли беше плод на някакво тактическо увъртане. По-скоро й говореше за уважението на командира към титлата й и дори той да видеше доказателството за сполетялото я, може би тя щеше да се възползва от това.

Харадегар я въведе в помещение с рафтове, затрупани с безчет книги и свитъци, и само една дълга маса в средата на стаята. Имаше и два хубаво изработени стола и един счупен.

След като кастеланът напусна, тя помисли дали да не седне, но след миг Урусандер пристигна.

— Висша жрице, чух за това, което ви е сполетяло. Но все пак трябва да попитам: какво правите тук?