Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- А Товейн?
- Ще я убием, ако я намерим.
- Толкова ли е просто за теб?
- Да.
- Но тя…
- Би ли предпочела да живееш, Габрел, ако беше на нейно място? И да служиш на _него_?
Тя стисна устни. Все още се страхуваше от него. Можеше да го усети. Добре.
„Това ли искаше - зашепна умът му, - когато вдигна знамето на Дракона? Когато се стремеше да спасиш човечеството? За да се боят от теб ли го направи? За да те мразят?”
Потисна този глас. Единствените пъти, когато бе постигал нещо в живота си, беше когато вдъхваше страх. Това беше единственото предимство, което имаше срещу Сюан и Леане. Първичният Логаин, онова нещо дълбоко вътре, което го тласкаше да продължава да живее, имаше нужда хората да се страхуват от него.
- Можеш ли да я усетиш? - попита Габрел.
- Освободих връзката.
Завистта й беше остра и мигновена. Това го изненада. Беше си мислил, че Габрел започва да харесва или поне да търпи това, че са заедно.
Но, разбира се, всичко беше преструвка, за да може да се опита да го манипулира. Така правеха Айез Седай. Да, беше усещал страст у нея преди, може би привързаност дори. Не беше сигурен дали може да повярва на това, което мислеше, че долавя у нея. Колкото и да се опитваше да е силен и свободен, сякаш бяха дърпали нишките му още от много млад.
Преливането на Демандред излъчваше сила. Такава _мощ_.
От Височините отекна силен гръм. Логаин се засмя, отметнал глава. Тела се разхвърчаха горе във въздуха като листа.
- Свържете се към мен! - заповяда той. - Съединете се в кръг и да унищожим М’хаил и хората му. Светлината дано да даде да го намеря - трапезата ми заслужава най-доброто месо, самия водач елен!
А след това… Кой знае? Винаги беше искал да се изпита срещу някой от Отстъпниците. Сграбчи отново Извора и сайдин се загърчи в хватката му като змия, посягаща да го ухапе. Извлече още през своя ангреал, а след това Силата от другите се вля в него.
Засмя се още по-гръмко.
Гавин се чувстваше страшно уморен. След тази седмица на подготовка би трябвало да е отпочинал, но се чувстваше все едно е вървял десет левги без отдих.
Нищо не можеше да се направи. С усилие се съсредоточи отново върху портала на масата пред него и попита Юкири:
- Сигурна ли си, че не могат да го видят?
- Да - отвърна тя. - Проверено е.
Започваше да става все по-веща с тези зрителни портали. Беше го отворила над маса, донесена в лагера им от Тар Валон. Гавин виждаше бойното поле пред себе си като на карта.
- Ако наистина си направила другата страна невидима - разсъди Егвийн, - това може да се окаже доста полезно…
- Би могло да се засече отблизо - призна Юкири. - Но този е толкова високо в небето, че никой няма да може да го различи.
Не му харесваше, че Егвийн се бе навела над бойното поле. Премълча го обаче. Порталът беше възможно най-безопасен. А и той не можеше да я защити от всичко.
- Светлина - промълви Брин. - Кълцат ни на парчета.
Гавин го погледна. Брин отхвърляше и най-настойчивите съвети да се върне в имението си. Настояваше, че все още е годен да държи меч. Просто не можеше да води. Освен това твърдеше, че _всеки_ от тях може да е под Принуда. В известен смисъл това, че го знаеше за себе си, му даваше предимство. Него поне можеха да държат под око.
И Сюан го правеше, хванала го покровителствено за ръката. Освен тях в палатката бяха само Силвиана и Лелейн.
Битката не вървеше добре. Каутон вече бе изгубил Височините - първоначалният план беше да ги удържат колкото може по-дълго - и драконите бяха на парчета. Атаката на Демандред с Единствената сила бе дошла много по-мощна, отколкото бяха очаквали. А другата голяма тролокска армия бе пристигнала от североизток и притискаше защитниците на Каутон горе при реката.
- Какво замисля той? - Егвийн почука нервно с пръсти по масата. През отвора отекнаха далечни викове. - Ако това продължи, армиите ни ще бъдат обкръжени.
- Опитва се да ги примами в капана - каза Брин.
- Какъв капан?
- Предположение - отвърна Брин. - И Светлината знае, не може да се разчита на преценката ми като някога. Каутон, изглежда, замисля да струпа всичко в едно сражение, без забавяне, без да се опитва да изтощи тролоците. Както върви, всичко ще се реши за дни. Може би часове.
- Силата на онези сплитове - каза Лелейн. - Такава _мощ_.
- Демандред е в кръг - каза Егвийн. - Свидетели говорят за пълен кръг. Нещо, което не е виждано от Приказния век. И има ша-ангреал. Някои от войниците го видяха - скиптър.
Гавин наблюдаваше битката долу с ръка на меча. Чуваше крясъците на мъжете, докато Демандред хвърляше вълна след огнена вълна срещу тях.