Спомен за светлина

На южния бряг на река Мора, пред руините североизточно от хълма Дашар, Трам ал-Тор призова празнотата, както Кимтин го беше научил преди толкова много години. Представи си самотния пламък и вля чувствата си в него. Обзе го спокойствие, а после и то го напусна - и не остана нищо. Като новобоядисана стена, красива и бяла, току-що измита. Всичко се стопи.

Трам беше празнотата. Изпъна лъка си, доброто черно тисово дърво се огъна, стрелата опря в бузата му. Прицели се, но това бе само формалност. Когато беше толкова силно в празнотата, стрелата щеше да направи точно каквото й заповяда. Не _знаеше_ това, както слънцето не знае, че ще изгрее, или клоните не знаят, че листата им ще окапят. Тези неща не се _знаят_. Просто _са_.

Пусна тетивата, тя иззвъня и стрелата полетя. Последва я друга, после още една. Пет във въздуха наведнъж, всяка нацелена според промяната на ветровете.

Първите пет тролока паднаха, докато се опитваха да преминат по един от няколкото понтонни моста, които бяха успели да направят през реката. Тролоците мразеха вода. Дори плитка вода ги плашеше. Каквото и да беше направил Мат, за да защити реката нагоре, вършеше работа засега и реката все още течеше. Сянката щеше да се опита да я спре. _Опитваше се_ да я спре. От време на време водата донасяше отгоре по някой труп на тролок или муле.

Трам продължаваше да стреля, Абел и другите мъже от Две реки също. Понякога стреляха в множеството, без да се целят в определен звяр, но това беше рядкост. Редовен войник можеше да стреля без прицел и да очаква, че стрелата му ще намери плът, но не и добър стрелец от Две реки. Стрелите бяха без голяма стойност за войниците, но не и за хората от горите.

Тролоците падаха на вълни. До Трам и мъжете от Две реки стрелци с арбалети зареждаха оръжията си и мятаха залп след залп срещу Тварите на Сянката. Сенчести отзад пердашеха по тролоците и се мъчеха насила да ги прекарат през реката, но с нищожен успех.

Стрелата на Трам порази един Сенчест точно там, където трябваше да са очите. Наблизо едрият Бейрд подсвирна одобрително. Беше от групата войници, поставени зад стрелците, за да се намесят и да ги защитят, след като тролоците минат реката.

Бейрд беше един от главатарите на наемнически банди, които се бяха стекли в армията, и макар да беше андорец, нито той, нито стотината мъже, които водеше, не бяха склонни да говорят откъде идват.

- Трябва да си намеря такъв лък - каза Бейрд на приятелите си. - Да ме изгори дано, _виждате_ ли ги как стрелят?

Абел и Ази се усмихнаха, без да спират стрелбата. Трам не се усмихна. Нямаше веселост в празнотата, макар че извън нея изпърха мисъл. Знаеше защо се усмихнаха Абел и Ази. Да имаш лък от Две реки не те правеше стрелец от Две реки.