Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— О не — успокои го Сам.
— Ще видите някои много красиви ливреи, мистър Уелър — продължи мистър Джон Смокър, — и може би някои от господата ще ви се сторят доста високомерни отначало, но те, знаете, скоро ще омекнат.
— Много любезно от тяхна страна — отвърна Сам.
— И да знаете — продължи мистър Джон Смокър с великодушно покровителствен тон, — вие, да знаете, сте им чужд и може би ще бъдат доста груби с вас отначало.
— Но няма да са безжалостни, нали? — осведоми се Сам.
— Не, не — отвърна мистър Джон Смокър, като измъкна лисичата глава и смръкна джентълменска щипка. — Между нас има някои веселяци, знаете, и те ще си направят по някоя шега; но вие не бива да се обиждате, не бива да се обиждате.
— Ще опитам да не ме повалят тез големи дарования — отвърна Сам.
— Точно така — рече мистър Джон Смокър, като прибра лисичата глава и вдигна своята собствена. — Имате моята подкрепа.
Междувременно те бяха стигнали малко зарзаватчийско дюкянче, гдето влезе мистър Джон Смокър, последван от Сам; щом се видя зад гърба на спътника си, Сам даде воля на цяла поредица от най-широки усмивки, невъздържани хихикания и други признаци, показващи, че явно се намира в завидно весело състояние на духа.
След като прекосиха зарзаватчийницата и сложиха шапките си на стълбите в малък заден коридор, те пристъпиха в неголям салон; а там целият разкош на гледката се хвърли в очите на мистър Уелър.
В средата на стаята биха събрани две маси, застлани с три или четири покривки с различна възраст и дата на изпиране, нагласени да изглеждат, доколкото позволяваха обстоятелствата, колкото може по-еднородни. Отгоре бяха сложени ножове и вилици за шест до осем души. Някои от дръжките на ножовете бяха зелени, други червени, а трети жълти; а тъй като всички вилици бяха черни, съчетанието на цветове произвеждаше потресаващо впечатление. Чинии за съответния брой гости се топлеха зад решетката на камината, а пред нея се топлеха самите гости, измежду които най-главен и важен изглеждаше възпълен джентълмен в ярък кървавочервен жакет с дълги опашки, алени панталони и килната шапка; той бе застанал с гръб към камината и повидимому бе току-що влязъл, защото не само не си бе свалил шапката от главата, но и държеше в ръка дълъг жезъл, от онези, които господата от неговата професия държат в наведено положение над покривите на каляските.
— Смокър, момчето ми, давай си лапата — рече джентълменът с килнатата шапка.
Мистър Смокър втикна последната става на малкия пръст на дясната си ръка в ръката на джентълмена с килнатата шапка и каза, че бил очарован да го види в такъв добър вид.
— Да, казват ми, че съм имал цветущ вид — рече човекът с килнатата шапка, — а това е доста чудно. Та аз от две седмици придружавам навсякъде нашата бабичка по два часа на ден; пък да я гледа човек непрекъснато как придърпва и оглежда отзад проклетата си бледолилава стара рокля, туй е достатъчно, за да изпадне в униние до края на живота си; обзалагам се на тримесечната си заплата.
При тези думи отбраното общество прихна да се смее, а един джентълмен в жълта жилетка с файтонджийска украса пошепна на своя съсед в светлозелени прилепнали панталони, че Тъкл е в настроение тази вечер.
— Впрочем — рече Тъкл, — Смокър, момчето ми, ти… — Останалата част на изречението биде казана шепнешком в ухото на мистър Джон Смокър.
— Ах, боже мой, съвсем забравих — рече мистър Джон Смокър. — Господа, моят приятел мистър Уелър.
— Извинявайте, че затулям огъня от вас, Уелър — рече мистър Тъкл, като му кимна свойски. — Надявам се да не ви е студено, Уелър.
— Не е възможно, Пламтящи — отвърна Сам, — щях да бъда страшно зиморничав, ако ми беше студено, когат’ вий сте срещу ми. Ама вий можете като нищо да спестите сумата и въглища, ако ви сложеха вътре в камината на някоя обществена чакалня.
Тъй като тези думи на Сам явно намекваха за яркочервената ливрея на мистър Тъкл, този джентълмен смръщи величествено вежди за миг, но отмествайки се постепенно от огъня, се усмихна принудено и каза най-после, че отговорът съвсем не бил лош.
— Крайно признателен за хубавото ви мнение, сър. Смятам, че с вас ще се разберем полека-лека. А по-късно ще опитаме и нещо по-добро.
На това място разговорът бе прекъснат от появата на един джентълмен, облечен в оранжево кадифе, придружен от друг член на отбраното общество — в пурпурно сукно, който щедро излагаше на показ чорапите си. След като новодошлите бяха приветствувани от останалите, мистър Тъкл излезе с предложение да се донесе вече вечерята, което предложение бе прието единодушно. Зарзаватчията и жена му наредиха тогава на масата варен овнешки бут, горещ, със сос от капри, ряпа и картофи. Мистър Тъкл зае председателското място, а на отсрещната страна на масата седна джентълменът в оранжево кадифе. Зарзаватчията надяна изпрани кожени ръкавици, за да подава чиниите, и се изправи зад стола на мистър Тъкл.