Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Любопитството, което вълнува днес непосветените (разбирам тези, които не са масони), е от същия род, както някога любопитството на гърците, които не са били допускани да вземат участие при Елевзинските мистерии в чест на Церера169. Но Елевзинските мистерии са интересували цяла Гърция и всички издигнати хора на тогавашното общество са се стремели да бъдат допуснати; масонството напротив, освен големия брой много заслужили хора, включва също и доста много нехранимайковци, които не би приело никое общество, тъй като в нравствено отношение те са изметът на човешкия род.
Върху тайнствената служба на Церера се пазило дълго време непроницаемо мълчание, понеже тя е била на голяма почит. Впрочем и какво ли би могло да бъде разкрито? Трите думи, които главният жрец е казвал на посветените. Но какъв смисъл би имало това? По такъв начин би се обезчестил само недискретният, защото той е откривал само груби думи, които не са могли да бъдат разбрани от масите. Чел съм някъде, че светите тайнствени три думи на елевзинските мистерии означавали: бдете и не вършете зло. Осветените и тайнствени думи на различните степени на масонството са донякъде също така разбойнически. Посвещаването в мистериите е траело девет дни; церемониите правели голямо впечатление и обществото било много почтено. Както ни съобщава Плутарх, Алкивиад бил осъден на смърт и цялото му имущество конфискувано, задето се осмелил заедно с Полициан и Теодор, да се подиграва в жилището си пред Евмолпидите170 с мистериите. Даже се искало да бъде прокълнат от жреците и жриците. Но клетвата не била изречена, понеже една жрица отказала, като обяснила: аз съм жрица, за да благославям, а не за да проклинам. Възвишени думи! Те съдържат една поука на морал и мъдрост, която папата пренебрегва, на която евангелието учи и която Спасителят предписва.
За определена група от космополити днес нищо не изглежда важно, както нищо не е свещено за нея.
Ботарели обнародва в една книга всички обичаи на масоните, за което се задоволиха само да кажат, че той е нехранимайко. Това се знаеше предварително. В Неапол един княз и господин Хамилтън извършват в къщата на последния чудото на свети Януарий171; естествено, те се смеят на това и с тях се смеят още много други. Но кралят се преструва, че не знае, че носи на кралските си гърди звездата на ордена, която има около фигурата на свети Януарий надписа: „Кръвта свързва“. Днес всичко е непоследователно и нищо вече няма значение; въпреки това ще бъде добре, ако се върви напред, защото спирането по средата на пътя би било още по-лошо.
Ние отпътувахме от Лион с пощенска кола и за пет дни стигнахме в Париж. Балети беше съобщил на семейството си кога ще отпътува, така че то знаеше момента на пристигането ни.
Бяхме осем души в пощенската кола и седяхме много неудобно, защото това беше един голям сандък с овална форма, така че никой не заемаше ъглово място, понеже такова нямаше. Ако тази кола беше изнамерена в страна, където царува равенство пред законите, то това средство би било много смешно. Но би ли подхождало като италианец да не се възхищавам от всичко френско, особено в самата Франция? Овална кола: поклоних се почтително пред модата, като същевременно я проклинах, тъй като своеобразното движение на колата упражни върху ми същото действие, както движението на кораб върху развълнувано море. Впрочем колата имаше много добри пружини; въпреки това даже и по-силно друго друсане би ми било по-малко неприятно.
169
По името на малкия градец Елевзис, недалеч от Атина, където най-напред се е извършвал култът към богинята Деметра (древноримската Церера), богинята на природното плодородие, и към нейната дъщеря Персефона (римската Прозерпина), който култ след присъединяването през VII в. пр.н.е. на Елевзис към Атина се поема от атинската власт, обявява се за държавен култ над всички подобни и под името елевзинии или елевзински мистерии става постепенно всеелинско тържество. Тези мистерии са представлявали религиозна пантомима, придружена от свещени песни и изречения, чрез които се е изобразявала свещената история за отвличането на Персефона от бога на подземното царство Хадес (което според митологията е станало до Елевзис, когато Персефона, неподозираща нищо, беряла с другарките си цветя по ливадите), търсенето й от Хелиос, и решението на Зевс Персефона да се връща всяка година през пролетта и лятото в горния слънчев свят при майка си.
В този култ са могли да участвуват само редовно посветените в мистериите. За непосветени участници се е предвиждало смъртно наказание. Към елевзинските тържества бива присъединен и атинският младенчески бог Якхос, който често се отъждествява с Бакхуса. Тържествата в негова чест стават като подготвителна част към общите мистерии. За да станат посветените участници достойни за въвеждане в истинските мистерии, те трябва да бъдат подготвени в тези малки мистерии. Едва след това те са ставали „Гледащи“, издигнати до най-висшето стъпало, на посвещението. — Б.пр.
170
По името на Евмолпид, тракийски рапсод, син на бог Посейдон, основател на Елевзинските мистерии и пръв свещеник на Церера и Бакхус. Неговите потомци, Евмолпидите, били жреци на Церера. — Б.пр.
171
Епископ на Беневент (укрепено градче близо до Неапол), роден в 250 г., измъчван в 305 г. Почита се като покровител на града Неапол, където е запазено едно шишенце от неговата съсирена кръв. Според легендата тази кръв става отново течна на празника на светеца, а също и когато някаква опасност заплашва града. — Б.пр.