Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Ние обядвахме във Фонтенбло, а на две мили преди Париж забелязахме една берлина, която идваше насреща ни. Когато последната се приближи до нас, Балети извика на кочияша да спре. В колата седеше неговата майка, която ме посрещна като приятел, когото очаквала. Тя беше прочутата актриса Силвия. Когато й бях представен, ми каза:
— Надявам се, господине, че приятелят на сина ми ще има добрината да вечеря днес у нас.
Приех поканата, поклоних й се и се качих отново в „гондолата“, а Балети остана при майка си в берлината. Така продължихме пътуването.
При моето пристигане в Париж намерих един слуга на Силвия с една наемна кола, който ме закара до жилището ми, за да оставя там моите неща, след това отидохме у Балети, който живееше съвсем наблизо.
Балети ме представи на своя баща, който се наричаше Марио; Марио и Силвия бяха имената, които господин и госпожа Балети носеха в играните от тях импровизирани комедии; по онова време французите имаха обичая да означават италианските артисти само с имената, които те носеха на сцената. „Добър ден, господин Арлекин, добър ден, господин Панталон!“ Така бяха поздравявани господата, които играеха тези роли.
Глава осма
На празника по случай пристигането на нейния син, Силвия даде блестяща вечеря, на която събра всички свои роднини, а за мен това беше щастлива възможност да се запозная с тях. Бащата на Балети, който се оказа болен, не взе участие в празненството, но присъствуваше по-възрастната му сестра. С театралното име Фламиния последната бе станала известна в републиката на науките чрез няколко превода; но аз имах желание да я опозная по-основно не толкова за това, колкото заради известната в цяла Италия история за пребиването на тримата известни литератори в Париж. Тези трима учени бяха маркиз Мафей, абат Конти и Пиетро Джакомо Мартели, които станали врагове, оспорвайки правата си относно благосклонността на артистката. Като учени те се нападаха със своите пера: Мартели написа против Мафей една сатира, в която той го означаваше с анаграма Фемия.
Тъй като бях представен на тази Фламиния като кандидат на литературната република, тя мислеше, че трябваше да ме почете, като в своя разговор отдаде особено предпочитание на мен. Тя обаче не беше права, тъй като ми бе неприятно нейното лице, нейният тон, нейният стил, изобщо всичко, даже и нейният глас. Наистина тя не го каза, но ми даде да разбера, че като една знаменитост на литературния свят знае, че говори на едно насекомо. На всички свои изрази тя придаваше нещо неоспоримо и на една възраст от шестдесет и повече години тя мислеше, че има право на това, особено спрямо един млад новак от двадесет и пет години, който не беше обогатил още никоя библиотека. За да я полаская, говорих с нея върху абат Конти и по някакъв повод цитирах два стиха от този дълбок мислител. С благосклонно изражение уважаемата поправи произношението ми на думата scevra, която означаваше разделен, като ми каза, че трябвало да се каже sceura; тя прибави, че сигурно няма да ми е неприятно, че съм научил нещо още в първия ден на пристигането ми в Париж. С този ден започвал един нов период от моя живот.
— Уважаема госпожо, аз съм дошъл тук да се уча, а не да се отучвам, и ще ми позволите да ви кажа, че scevra се изговаря с V, а не U; защото тази дума произхожда от sceverra.
— Зависи от това, кой от двама ни се лъже.
— Вие, уважаема госпожо, защото Ариосто римува scevra с persevra I, една дума, която не би била в съзвучие със sceura, тъй като последната съвсем не е италианска.
Тя поиска да защити твърдението си, но мъжът й, един стар господин на осемдесет години, й каза, че не е права. Тя замълча, но от този момент казваше всекиму, който искаше да слуша, че аз съм измамник.
Нейният съпруг, Луиджи Рикобони бил наречен Лелио. През 1716 година той довел трупата в Париж в служба на херцога-регент. Беше заслужил човек. В миналото е бил много красив и с право се ползваше от всеобщо уважение, както поради своя талант, така и поради своята нравственост. Моето главно занимание по време на обяда беше да изучавам Силвия, която бе на върха на своята слава, според мен, тя надвишаваше всичко, което бе писано за нея. Беше на около петдесет години, имаше елегантна фигура, благородно изражение, изискани маниери, беше любезна, весела, духовита, отзивчива към всекиго и съвсем скромна. Нейното лице беше една загадка, понеже тя предизвикваше жив интерес, харесваше се на всеки, обаче при по-подробно проучване нямаше нито една действително красива черта. Не можеше да се каже, че е хубава; но сигурно никой не би я намерил грозна. Въпреки това, не спадаше към онези, които са нито красиви, нито грозни, защото притежаваше нещо извънредно красиво, което биеше на очи и завладяваше. Но всъщност каква беше тя?