Зовът на барабана [bg]

— Да се срещнем с баща ми? Лизи, да не си чула нещо?

Лизи я погледна самодоволно.

— Чух. И то защото прах. Татко все казваше, че добродетелта се възнаграждава.

— Сигурна съм, че е така — каза сухо Бриана. — Какво си разбрала и как?

— Ами тъкмо бях простряла фустата ви — онази хубавата, с дантелата по подгъва…

Бриана взе малка каничка с мляко и я вдигна заплашително над главата ѝ. Лизи изписка и се отдръпна със смях.

— Добре! Ще кажа! Ще кажа!

Докато перяла, един от клиентите на кръчмата излязъл на двора да пуши лула, защото денят бил хубав. Той се възхитил на домакинските умения на Лизи и започнали разговор, при който станало ясно, че този джентълмен — някой си Андрю Макнийл — не само бил чувал за Джеймс Фрейзър, но и добре го познавал.

— Така ли? И какво каза? Този Макнийл още ли е тук?

Лизи протегна ръка и направи лек възпиращ жест.

— Ще го разкажа възможно най-бързо. Не, не е тук; опитах се да го убедя да остане, но той трябваше да тръгне за Ню Берн с пощенския кораб и не можеше да се бави. — Тя бе развълнувана почти колкото Бриана; бузите ѝ още бяха бледи и хлътнали, но върхът на носа ѝ розовееше.

— Господин Макнийл познава баща ви и леля ви Камерън — каза, че е много богата дама с огромна къща, много роби и…

— Това няма значение, какво каза за баща ми? Спомена ли майка ми?

— Клеър — отвърна триумфално Лизи. — Нали казахте, че така се казва майка ви? Попитах и той рече, че госпожа Фрейзър се казва Клеър. И била голяма лечителка — нали казахте, че майка ви е лекар? Рече още, че я е видял как прави страховита операция на един мъж, разпорила го на масата за вечеря, отрязала му топките и после ги зашила обратно точно на местата. И всички гости я гледали!

— О, да, това е майка ми. — В ъгълчетата на очите ѝ имаше сълзи, вероятно от смях. — Те добре ли са? Той виждал ли ги е наскоро?

— О, това е най-хубавото! — Лизи се наведе напред ококорена заради важната новина. — Той е в Крос Крийк — баща ви, господин Фрейзър! Един негов познат щял да бъде съден за нападение и баща ви слязъл в града да свидетелства. — Тя попи с кърпичката потта от слепоочието си. — Господин Макнийл каза, че съдът щял да заседава отново следващия понеделник, защото съдията бил болен и друг щял да дойде от Идънтън, та го чакали.

Бриана отметна кичур коса и издиша силно, не смееше да повярва на късмета си.

— Следващият понеделник… сега е събота. Господи, колко ли време се пътува дотам по реката?

Лизи се прекръсти набързо, за да обезвреди факта, че господарката ѝ бе произнесла напразно името Господне, но бе развълнувана като нея.

— Не знам, но госпожа Смутс каза, че синът ѝ веднъж ходил дотам… можем да го питаме.

Бриана се завъртя на пейката, за да огледа стаята. Мъже и момчета бяха започнали да се събират по смрачаване. Отбиваха се да пийнат или да хапнат на връщане от работа и сега в тясното пространство имаше двайсетина души.