Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Жената щракна с пръсти към мъжете зад себе си и посочи към него.
— Хванете го.
Той различи металния звук на извадено от ножниците оръжие.
Това беше единственото, което му бе необходимо да знае. Решението беше взето.
Носителят на смърт.
Докато се извърташе на една страна, мечът му се извиси в дъга над главата. Даде свобода на гнева си, който избухна с пълна мощ. Очите му срещнаха очите на двамата мъже. Челюстите им показваха ярост, докато мечовете напускаха ножниците на раменете им.
Ричард държеше Меча на истината ниско, на нивото на кръста си, с цялата си сила и тежест. Мечовете на двамата се сведоха в защитна позиция. Той изкрещя от порива на смъртна ярост. Смъртна омраза. Смъртна необходимост. Отдаде се напълно на страстта си за убиване, знаейки, че не го ли направи, убитият ще бъде той. Острието на меча му засвистя във въздуха.
Носителят на смърт.
Отломъци гореща, разсечена на парчета стомана се разлетяха в чистия сутрешен въздух.
Два еднакви стона. При сблъсъка еднакви, влажни мощни удари, разсичащи противниците като зрели пъпеши. Обърнати вътрешности като дълги червени въжета. Горната част на телата им се строполи на земята, след като краката им отказаха да се движат.
Мечът продължи да вилнее, обозначавайки пътя си с кървави следи. Той концентрира отново гнева си, омразата, необходимостта. Жената даде заповеди. Ричард копнееше за нейната кръв. Гневът, необезпокояван, изпълни цялото му тяло. Той все още крещеше. Тя стоеше с ръка на хълбока. Ричард срещна очите й, съвсем леко промени траекторията на меча си, за да го насочи към тези очи. Нарастващата й усмивка само подхранваше яростния огън на гнева му. Очите им се вкопчиха едни в други. Върхът на острието му изсвистя покрай главата й. Необходимостта му да убива беше станала неудържима.
Носителят на смърт.
Болката, извираща от магията на меча, се стовари отгоре му като водопад от ледена вода върху гола плът. Острието му не успя да я докосне. Мечът се стовари на земята в същия миг, в който болката го повали на колене, пронизвайки тялото му, поваляйки го.
Без да сваля ръка от хълбока си, все още усмихната, тя се изправи над него и започна да наблюдава как той присвива с ръце корема си, как повръща кръв и се задавя от нея. Всяка част от тялото му гореше в огън. Болката, извираща от магията, го изпепеляваше, отнемаше въздуха от дробовете му. Отчаяно се опита да я овладее, да я прекъсне, както беше успял да го направи преди. Не можа да наложи желанието си. С нарастваща паника установи, че тя е извън контрола му.
Контролираше я жената.
Той се отпусна в прахта по лице, направи опит да изкрещи, да си поеме въздух, но не успя. За миг си помисли за Калан; след това болката му отне дори и тази мисъл.
Никой от мъжете не помръдна. Жената стъпи с крак върху тила му и като се наведе напред, се подпря с лакът на коляното си. С другата си ръка го сграбчи за косата и повдигна главата му. Приближи се още повече, кожата проскърца по тялото й.
— Виж ти, виж — изсъска тя. — А аз си мислех, че ще те измъчвам с дни, докато накрая те накарам да използваш магията на меча си срещу мен. Е, не се притеснявай, имам и други причини да те измъчвам.
През болката си Ричард осъзна, че е допуснал сериозна грешка. По някакъв начин й беше дал възможност да контролира магията на меча. Знаеше, че е загазил повече откогато и да било през живота си. Калан беше в безопасност, каза си той; единствено това има значение.
— Искаш ли болката да спре, кученцето ми?
Този въпрос го вбеси. Яростта, която изпита към нея, желанието му да я убие усилиха болката.
— Не — едва успя да промълви той, събрал всичката си сила.
Тя сви рамене и отпусна глава.
— Няма проблеми. Но когато решиш, че искаш болката да спре, ще трябва просто да престанеш да си мислиш всичките тези отвратителни неща за мен. Отсега нататък аз контролирам магията на меча ти. Ако дори си помислиш да вдигнеш пръст срещу мен, болката ще те повали отново — тя се усмихна. — Това е единствената болка, която зависи от теб. Просто си помисли нещо хубаво за мен и тя ще спре. Разбира се, аз също ще имам власт над нея и ще мога да я задействам, когато си пожелая, мога да те снабдя и с други болки, както ще разбереш по-късно — тя се намръщи. — Кажи ми, кученцето ми, опита се да използваш магията срещу мен, защото си глупак или защото се мислиш за храбрец?