Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Хайде да приключваме с това — каза сприхаво Ранд, след като жената излезе с подноса. Отпи само веднъж и остави чашата си на масата. Не можеше да изпъне краката си. Много мразеше да е на тясно. Мисли за това как беше сгънат в онзи сандък пробягаха в главата му и единственото, което можа да направи, бе да обуздае нервите си. — Тийрският камък е паднал, айилците прекосиха Драконовата стена, всички части на вашето Джендайско пророчество се сбъднаха. Аз съм Корамуур.
Харайн се усмихна над ръба на чашата си — хладна усмивка, без капка веселост.
— Може и така да е, ако е угодно на Светлината, но…
— Не „може“, а е — сряза я Ранд въпреки предупредителния поглед на Мерана. Тя стигна дори дотам, че го сбута с пета по крака. Той и това пренебрегна. Теснотата на каютата го потискаше. — Кое е това, в което още не вярвате, Надзорнице на вълните? Че Айез Седай ми служат? Рафела. Мерана. — Махна им рязко с ръка.
Всичко, което искаше от тях, бе да станат и да се поклонят, и да се види, че се покланят, но те оставиха чашите си, изправиха се със спокойно изящество, плъзнаха се от двете му страни… и коленичиха. И всяка хвана ръцете му — и лявата, и дясната блестящата златна грива на главата на Дракона, виещ се по ръцете му до лактите. Той едва успя да прикрие стъписването си, но не свали очи от Харайн. Лицето й пребледня.
— Айез Седай ми служат, точно както ще ми служи и Морският народ. — Махна с ръка на Сестрите да се върнат по местата си. Странно, те изглеждаха леко изненадани. — Това твърди Джендайското пророчество. Морският народ ще служи на Корамуур. Аз наистина съм Корамуур.
— Да, но остава открит въпросът със Сделката. — Тази дума Харайн определено произнесе с главна буква. — Джендайското пророчество твърди, че ти ще ни доведеш до слава и че всички морета по света ще бъдат наши. Както ние ще ти дадем, така и ти ще трябва да ни дадеш. Ако не сключа Сделката добре, Неста ще ме увеси гола за глезените на реите и ще призове Първите дванадесет на клана Шодейн, за да провъзгласят нова Надзорница на вълните. — Ужас пробяга по лицето й, докато устата й изричаше тези думи, и черните й очи се отваряха все по-широко и по-широко в неверие при всяка следваща. Ветроловката я изгледа опулена, а Дера и Тавал се постараха да не издадат ужаса си с такова упорство, че очите им се заковаха в масата като пирони.
И изведнъж Ранд осъзна. „Тавирен“. Виждал бе последствията, внезапните мигове, когато най-малко вероятното нещо се случваше само защото той бе наблизо, но никога не беше знаел какво точно става, преди да е свършило. Той отпусна крака, колкото можеше, и опря ръце на масата.
— Ата-ан Миере ще ми служат, Харайн. Това е дадено.
— Да, ние ще ти служим, но… — Харайн почти подскочи и дори разля чая си. — Но какво ми правите, Айез Седай? — извика тя трепереща. — Така преговорите не са честни!
— Нищо не правим — отвърна спокойно Мерана. Дори успя да отпие една глътка, без да трепне.
— Вие се намирате пред Преродения Дракон — добави Рафела. — Пред Корамуур, на когото пророчеството ви призовава да служите. Казахте, че говорите от името на Надзорницата на корабите. Значи ли това, че вашата дума обвързва Ата-ан Миере?
— Да — прошепна дрезгаво Харайн. — Това, което аз кажа, обвързва всеки кораб и всички, до самата Надзорница на корабите. — Колкото и да бе невъзможно лицето на човек от Морския народ да пребледнее, нейното почти пребледня.
Той се усмихна на Мин, за да сподели радостта си. Най-сетне един народ щеше да дойде при него, без да се опъва на всяка крачка или да се цепи на две като айилците. Мин навярно си помисли, че има нужда от помощта й, за да затвърди нещата — а може и да беше заради тавирен — и се наведе към Надзорницата на вълните.
— Ти ще бъдеш наказана за това, което ще стане днес, Харайн, но не толкова, колкото се боиш. Но един ден ще станеш Надзорница на корабите.
Харайн я изгледа навъсено, после погледна Ветроловката.
— Тя не е Айез Седай — каза Шалон, а Харайн сякаш се раздвои между облекчението и разочарованието си. Докато не проговори Рафела.
— Преди няколко години чух донесения за едно момиче, притежаващо забележителната дарба да вижда някои неща. Ти ли си това момиче, Мин?
Мин изкриви лице над чашката си, след което кимна с неохота — винаги беше твърдяла, че колкото повече хора знаят за дарбата й, толкова по-малка е ползата. Тя хвърли поглед към Айез Седай и въздъхна. Рафела само кимна, но Мерана се втренчи в нея с лешниковите си очи, пълни с алчност, прикрита зад ведрата й маска. Несъмнено очакваше да притисне Мин в ъгъла при първа възможност и да изкопчи всичко за този неин талант и как точно действа. Ранд го жегна раздразнение — Мин трябваше да е разбрала вече, че няма да позволи да й досаждат. Жегна го раздразнение, но и топлина, че можеше поне от това да я защити.