Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
„Това е бръф!“ — помисли си магьосникът, силно въодушевен150.
Той мина под ниска арка и се озова в просторна зала, пълна с танцуващи двойки. Танцьорите бяха облечени в най-красивите дрехи, които човек можеше да си представи, но състоянието на самото помещение беше окаяно. Една от стените дори бе рухнала и образуваше купчина отломки. Мебелите бяха оскъдни и очукани, свещите бяха от най-долна проба и музиката се изпълняваше само от един цигулар и един флейтист.
Никой като че ли не обърна внимание на Стрейндж, затова той застана сред хората до стената и се загледа в танцуващите. В много отношения тукашната забава му беше по-малко чужда от, да речем, италианските увеселения във Венеция. Обноските на присъстващите изглеждаха доста сходни с английските, а самият танц много наподобяваше селските танци, с които всяка седмица се развличаха дамите и господата от Нюкасъл до Пензънс.
Стрейндж си спомни, че някога и той, и Арабела обичаха да танцуват. Но след войната в Испания почти не му се беше случвало да танцува с нея — както впрочем и с други дами. Когато ходеше в Лондон — било то на бал или на среща с правителството, — винаги край него имаше твърде много хора, с които да говори за магия. Той се запита дали Арабела е танцувала с други хора. Хрумна му, че не помни дали й е задавал този въпрос. „Макар че дори да съм я питал — помисли си Стрейндж с въздишка, — явно не съм чул отговора й, защото не помня нищо за това.“
— Мили Боже, сър! Какво търсите тук?
Стрейндж се обърна по посока на гласа. Последното, което очакваше, беше да види тук иконома на сър Уолтър Поул. Не помнеше името на човека, макар че бе чувал сър Уолтър да го произнася стотици пъти. Саймън? Самюъл?
Икономът го хвана за ръката и го разтърси. Изглеждаше много разтревожен.
— За Бога, сър, какво правите тук? Не знаете ли, че той ви мрази?
Стрейндж се приготви да го срази с някой от хитроумните си отговори, но се поколеба. Кой го мразеше? Норел?
Танцуващите увлякоха иконома в сложните фигури на танца си. Магьосникът се огледа за него и го зърна в далечния край на залата. Мъжът го стрелна с гневен поглед, сякаш се ядосваше, че Стрейндж още не си е тръгнал.
„Колко странно — помисли си магьосникът. — И все пак е разбираемо. Те постъпват така, както човек най-малко очаква. Може би това изобщо не е икономът на Поул. Може би е фея в неговия образ. Или магическа илюзия.“ Той се огледа за джентълмена фея.
— Стивън! Стивън!
— Тук съм, сър! — Стивън се обърна и видя, че джентълменът с коса като глухарче стои до него.
— Магьосникът е тук! Тук е! Какво би могъл да иска?
— Не знам, сър.
— O, дошъл е да ме срази! Знам, че за това е дошъл!
Стивън се стъписа. Дълго време беше смятал, че джентълменът е защитен срещу всяка опасност. Сега обаче го виждаше силно обезпокоен и уплашен.
— Но защо ще го прави, сър? — попита Стивън с утешителен тон. — Мисля, че по-вероятно е дошъл да спаси… да отведе жена си. Може би трябва да освободим мисис Стрейндж от магията и да й позволим да се завърне у дома при съпруга си? Също и лейди Поул. Нека мисис Стрейндж и лейди Поул се върнат с магьосника в Англия, сър. Сигурен съм, че това ще укроти гнева му срещу вас. Мисля, че мога да го убедя да си тръгне.
— Какво? Какво говорите? Мисис Стрейндж? Не, не, Стивън! Грешите! Наистина грешите! Той нито веднъж не е споменавал скъпата ни мисис Стрейндж. Ние с вас, Стивън, умеем да ценим компанията на такава мила дама. Той не умее. Съвсем е забравил за нея. Сега има нова любима — пленителна млада жена, чието очарователно присъствие се надявам един ден да украси нашите балове! Няма по-непостоянен мъж от англичанина! O, повярвайте ми! Дошъл е да ме унищожи! Още щом ми поиска пръста на лейди Поул, разбрах, че е много, много по-хитър, отколкото съм предполагал! Дайте ми съвет, Стивън. Години наред сте живели сред тези англичани. Какво да направя? Как да се защитя? Как да го накажа за подлостта му?
Въпреки че магията притъпяваше и забавяше мислите му, Стивън се помъчи да разсъждава трезво. Той разбираше, че се задават трудни времена. Никога досега джентълменът не го беше молил така отчаяно за помощ. Вероятно Стивън можеше да се възползва от ситуацията. Но как? От опит знаеше, че настроенията на джентълмена бързо се менят: той беше най-непредсказуемото създание на света. Най-малкото нещо можеше да превърне страха му в изпепеляващ гняв и омраза: една погрешна дума — и вместо да освободи себе си и останалите, Стивън можеше да принуди джентълмена да избие всички. Той се огледа из стаята в търсене на вдъхновение.
150
Вж. глава 54, бележка 4.