Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Кацуан пристъпи към високата жена и я изгледа отдолу. Това, че стои пред Отстъпничка, като че ли не я притесни повече от това да застане срещу Преродения Дракон.
— Доста спокойна си за пленничка. Вместо да отхвърлиш обвинението, даваш доказателство против себе си.
Семирага измести хладната си усмивка от Ранд към Кацуан.
— Че защо да се отричам от себе си? — Гордост капеше от всяка нейна дума. — Аз съм Семирага. — Някой ахна и повечето сул-дам и дамане се разтрепериха и заплакаха. Една сул-дам, хубавичка русокоса жена, изведнъж повърна, а друга, грубовата и мургава, изглеждаше готова всеки момент също да го направи. Кацуан само кимна.
— Аз пък съм Кацуан Мелайдрин. И изгарям от нетърпение да си поприказваме надълго и широко с тебе.
Семирага се озъби. Изобщо ней липсваше кураж.
— Мислехме, че тя е Върховната лейди — заговори припряно и на пресекулки Фалендре. Зъбите й още малко щяха да затракат, но все пак успяваше да изтръгва думите от гърлото си. — Мислехме, че сме удостоени с висока чест. Беше ни взела стая в Тарасинския палат, където се появи… дупка във въздуха, минахме през нея и се озовахме тук. Кълна се в очите си! Мислехме, че тя е Върховната лейди.
— Значи няма да ни се изсипе армия — каза Логаин. От тона му не можа да се разбере доволен ли е, или разочарован. Дръпна меча от ножницата и го тикна обратно. — С тях какво да правим? — Кимна към сул-дам и дамане. — Да ги пратим в Кемлин като другите?
— Връщаме ги в Ебу Дар — каза Ранд. Кацуан се обърна и го изгледа. Лицето й бе съвършена маска на айезседайска ведрост, но той се съмняваше, че е много ведра отвътре. Окаишването на дамане бе мерзост, която всяка Айез Седай приемаше лично. Нинив изобщо не беше ведра. С гневен поглед, стиснала плитката си с оцапаната си с кръв ръка, тя отвори уста, но Ранд я изпревари. — Този мир ми трябва, Нинив, а ако вземем тези жени в плен, изобщо няма да го получа. Недей да спориш. Те ще го нарекат така, и за дамане, и го знаеш не по-зле от мен. Могат да ги известят, че искам да се срещна с Щерката на Деветте луни. Наследничката на трона е единствената, която може да направи този мир валиден.
— И все пак не ми харесва — твърдо отвърна тя. — Бихме могли да освободим дамане. Другите ще стигнат да ти донесат посланието. Дамане, които не плачеха досега, избухнаха в сълзи, Някои захлипаха на своите сул-дам да ги спасят. Лицето на Нинив се сбръчка от отврат, но тя вдигна безпомощно ръце и се отказа да спори.
Двамата войници, които Башийр беше пратил в къщата, излязоха — вървяха с леко поклащане, свикнали бяха повече на седлата. Хамад беше с пищна черна брада и белег през лицето. Аган имаше дебели мустаци като на Башийр и носеше под мишница проста дървена кутия без капак.
— Къщата е празна, милорд — рече Аган. — Но в няколко стаи килимите са оцапани с кръв. Прилича на касапница, милорд. Мисля, че тези, които са живели тук, са мъртви. Това беше до входната врата. Стори ми се, че не му е мястото там, и затова го донесох. — Вътре лежеше един навит ай-дам и няколко кръга от сегментиран черен метал, по-широки и по-тесни.
Ранд посегна да бръкне с лявата си ръка, но се опомни. Мин долови движението, пусна дясната му ръка и той извади няколко черни кръга. Нинив ахна.
— Знаеш ли какво е това? — попита я той.
— Ай-дам за мъже — отвърна тя ядосано. — Егеанин каза, че ще го хвърли в океана! Повярвахме й, а тя го е дала на някой да направят копия!
Ранд ги пусна в кутията. Имаше шест от по-големите кръгове и пет сребристи каишки. Семирага се беше подготвила, когото и да доведеше той със себе си.
— Тя наистина си е мислила, че може да ни плени всички. — Сигурно трябваше да потръпне от тази мисъл. Стори му се, че Луз Терин потръпна. Никой не искаше да попадне в ръцете на Семирага.
— Тя им извика да ни заслонят — каза Нинив. — Но не можаха, защото ние вече държахме Силата. Ако не я държахме, ако двете с Кацуан не си бяхме взели тер-ангреалите, не знам какво можеше да стане. — Виж, тя потръпна.
Ранд погледна високата Отстъпничка и тя отвърна на погледа му. Съвсем хладно. Славата й на мъчителка бе толкова огромна, че човек можеше да забрави колко опасна е и иначе.
— Затегнете щитовете на другите за няколко часа и ги пратете някъде край Ебу Дар. — За миг му се стори, че Нинив отново ще се опита да възрази, но тя се задоволи само да дръпне силно плитката си и да му обърне гръб.