20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Кралицата скръсти ръце на гърдите си с гореща благодарност, а дъщеря й я прегърна с една ръка и я целуна, просълзена от радост.
— Сега ни остава само да поднесем на ваше величество нашите най-дълбоки почитания — рече Шатийон, на когото тая роля сякаш тежеше и който явно се червеше под втренчения и проницателен поглед на Атос.
— Още една минута, господа — каза кралицата, като ги задържа със знак. — Една минута, за бога! Ето господа дьо Ла Фер и д’Ербле пристигат от Лондон, както вече чухте, и като очевидци ще ни съобщят може би подробности, които вие не знаете. Вие ще предадете тия подробности на кралицата, моята добра сестра. Говорете, господа, говорете, слушам ви. Не скривайте нищо от мене; не смекчавайте нищо. Щом негово величество е още жив
кралската чест е спасена, всичко останало ми е безразлично. Атос побледня и сложи ръка на сърцето си.
— Хайде, господин граф — продължи кралицата, която видя това движение и тая бледина, — говорете, моля ви се.
— Извинете, всемилостива господарке — отговори Атос, — но аз не искам да прибавя нищо към разказа на тия господа, докато не си признаят, че може би са се излъгали.
— Излъгали! — извика кралицата, като едва поемаше дъх. — Излъгали! … Но какво има? О, боже мой!
— Господине — каза Фламаран на Атос, — ако ние сме се излъгали, въведени сме в заблуда от самата кралица и вие, предполагам, нямате намерение да изправяте тая заблуда, защото това би значило да противоречите на нейно величество.
— От кралицата ли, господине? — попита Атос със спокойния си и звучен глас.
— Да — прошепна Фламаран и наведе очи. Атос въздъхна тъжно.
— Не идва ли по-скоро тая заблуда от този, който ви придружаваше и когото видяхме заедно с вас в караулното помещение на бариерата дю Рул? — запита Арамис с обидната си учтивост. — Защото ако не се лъжем, граф дьо Ла Фер и аз, вие бяхте трима, когато влизахте в Париж.
Шатийон и Фламаран потрепераха.
— Но обяснете се, господин граф! — извика кралицата, тревогата на която растеше с всяка минута. — По челото ви чета отчаяние, устата ви не смее да ми съобщи някаква ужасна новина, ръцете ви треперят… О, боже мой, боже мой! Какво се е случило?
— Господи, съжали се над нас! — каза младата принцеса, като падна на колене край майка си.
— Господине — рече Шатийон, — ако носите злокобна новина, много жестоко ще бъде да я съобщите на кралицата.
Арамис се приближи до Шатийон толкова, че почти се допря до него.
— Господине — му каза той със свити устни и святкащи очи, — вие нямате намерение, предполагам, Да учите господин граф дьо Ла Фер и мене какво трябва да кажем тук?
През време на това спречкване Атос, все още с ръка на сърцето и с наведена глава, се приближи до кралицата и й каза с развълнуван глас:
— Всемилостива господарке, коронованите личности, които по своето естество се издигат над другите хора, са получили от небето сърце, способно да понася по-големи нещастия от нещастията на простолюдието; защото сърцето им е част от тяхното превъзходство. Затова, струва ми се, с една велика кралица като ваше величество не трябва да се постъпва по същия начин, както с една жена от нашата среда. Кралице, предопределена за всички страдания на тая земя, ето резултата от поръчението, с което ни удостоихте.
Атос коленичи пред разтрепераната и изстинала от ужас кралица, извади от пазвата си кутията, в която се намираха диамантеният орден, даден от кралицата на лорд Уинтър преди заминаването му, и венчалният пръстен, даден на Арамис от Чарлз I преди смъртта му. Откак ги получи, той не се разделяше нито за миг с тия предмети.
Той отвори кутията и ги подаде на кралицата с няма и дълбока скръб.
Кралицата посегна, взе пръстена, притисна го конвулсивно към устните си и без да въздъхне, без дори да изстене, побледня и припадна в ръцете на дамите си и на дъщеря си.
Атос целуна роклята на нещастната вдовица, стана с величие, което направи дълбоко впечатление на присъствуващите, и каза:
— Аз, граф дьо Ла Фер, благородник, който никога не е лъгал, се кълна най-напред пред бога, а после пред тая нещастна кралица, че в Англия направихме всичко, което беше възможно да се направи, за да спасим краля. Сега, кавалере — прибави той, като се обърна към д’Ербле, — да вървим, ние си изпълнихме дълга.
— Не още — отговори Арамис. — Остава ни да кажем няколко думи на тия господа.
Той се обърна към Шатийон и прибави:
— Господине, ще благоволите ли да излезете, само за
минута, за да чуете тия няколко думи, които не мога да кажа пред кралицата?
Шатийон се поклони мълчаливо в знак на съгласие. Атос и Арамис тръгнаха напред. Шатийон и Фламаран ги последваха. Те минаха през вестибюла, без дума да продумат. Но когато стигнаха до една усамотена тераса, Арамис излезе на нея, обърна се към херцог дьо Шатийон и му каза: