20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Господине, преди малко вие си позволихте, струва ми се, да се отнесете не съвсем учтиво с нас. Това не беше никак прилично, още повече от страна на хора, дошли при кралицата като посланици на лъжец.
— Господине! — извика Шатийон.
— Но какво направихте с господин дьо Брюи? — подигравателно попита Арамис. — Да не би да е отишъл случайно да промени лицето си, което много прилича на Мазарини? Известно е, че в Пале Роял има голям запас от резервни италиански маски, като се почне от Арлекино, та чак до Панталоне.
— Струва ми се, че ни предизвиквате! — каза Фламаран.
— Ах, само ви се струва ли, господа?
— Кавалере! Кавалере! — обади се Атос.
— Ех, не се бъркайте — раздразнено отговори Арамис, — добре знаете, че не обичам незавършените работи.
— Тогава свършвайте, господине — каза Шатийон с високомерие, което ни най-малко не отстъпваше на Арамисозото.
Арамис се поклони.
— Господа — каза той, — друг на мое място или на мястото на господин граф дьо Ла Фер би заповядал да ви арестуват, защото имаме приятели в Париж; но ние ще ви предложим много лесно средство да си отидете спокойно. Елате да поприказваме пет минути с шпаги в ръка на тая усамотена тераса.
— С удоволствие — отвърна Шатийон.
— Един момент, господа! — извика Фламаран. — Зная, че предложението е много съблазнително, но сега е невъзможно да го приемем.
— А защо? — подигравателно попита Арамис? — Да не
би съседството на Мазарини да ви прави тъй предпазливи?
— О. чувате ли. Фламаран? — рече Шатийон. — Да не отговоря, би значило да опетня името и честта си.
— И аз мисля така — забеляза Арамис.
— Все пак няма да отговорите и уверен съм, че ей сега тия господа ще се съгласят с мене
Арамис поклати глава с крайна дързост. Шатийон забеляза това и улови дръжката на шпагата си.
— Господин херцог — продължи Фламаран, — вие забравяте, че утре командувате крайно важна експедиция. Вие сте назначен от господин принца, утвърден сте от кралицата и до утре вечер не принадлежите на себе си.
— Така да бъде. Тогава други ден сутринта — каза Арамис.
— Други ден сутринта! — повтори Шатийон. — Това е много дълго, господа!
— Не аз определям това време — рече Арамис, — не аз искам тая отсрочка. Впрочем, струва ми се — прибави той, — можем да се срещнем през време на тая експедиция.
— Да, господине, имате право — извика Шатийон, — и с голямо удоволствие, ако си направите труда да дойдете на Шарантонската врата
— Как, господине! За да имам честта да се срещна с вас, готов съм да отида на край света и за тая цел, разбира се, ще измина една-две левги.
— И така, до утре, господине.
— Надявам се. Вървете сега при вашия кардинал. Но преди това се закълнете в честта си, че няма да му кажете нищо за нашето връщане.
— Условия!
— Защо не?
— Защото условията се предлагат само от победителите, а вие. господа, още не сте победители.
— В такъв случай да извадим шпагите веднага. Все ни е едно. утре ние не командуваме експедиция.
Шатийон и Фламаран се спогледаха. В думите и движенията на Арамис имаше такава ирония че особено
Шатийога едва можа да обуздае гнева си. Но се въздържа по съвета на Фламаран.
— Добре, така да бъде! — каза Шатийон. — Нашият спътник, който и да е той, няма да узнае нищо за случилото се. Но вие ми обещавате, господине, че ще ви намеря утре в Шарантон, нали?
— А, бъдете спокойни, господа — отговори Арамис. Четиримата благородници се поклониха едни на други,
но тоя път Шатийон и Фламаран излязоха първи от Лувър, а Атос и Арамис ги последваха.
— На кого ви е толкова яд, Арамис? — попита Атос.
— Е, дявол да го вземе, на тия, с които съм се заловил!
— Какво са ви направили?
— Как! Не видяхте ли?
— Не.
— Те се подсмиваха, когато се кълняхме, че сме изпълнили дълга си в Англия. И така, или са повярвали, или не са повярвали; ако са повярвали, значи се подсмиваха, за да ни обидят; ако не са повярвали, обиждаха ни още повече и трябва да им докажем, че ни бива за нещо. Впрочем не ме е яд, че отложиха тая работа до утре, защото мисля, че довечера имаме да правим нещо по-добро от въртенето на шпаги.
— Какво именно?
— Е, дявол да го вземе, да уловим Мазарини. Атос изви презрително устни.
— Тия походи не са ми по вкуса, добре го знаете, Арамис.
— Защо?
— Защото приличат на засади.
— Наистина, Атос, вие бихте били много особен пълководец, бихте се сражавали само на открито поле, бихте предупреждавали противника си за часа, в който ще го нападнете, и навярно никога нищо не бихте предприемали срещу него нощем, за да не ви обвини, че сте се възползували от мрака.