За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Спряхме на две крачки от входа.
– Успех! – татко ми кимна и плавно се включи в движението. Махнах му за всеки случай.
На току-що освободеното място влезе някакъв стар буик. Скоро щяха да започнат часовете, тъй че наоколо течеше забързан поток ученици. Направих две крачки, но спрях. Вратата на буика се отвори.
– Пази се! – каза тихо, но ясно женски глас.
– Да, мамо, ще внимавам! – отвърна друго тихо гласче и от задната седалка се измъкна едно момиче.
Не знам защо шестото ми чувство се раздрънчава като повредена китара от време на време. Не бих я погледнал втори път без боцването му – беше дребна, безлична, слабичка и някак твърде бледа, с къса подстрижка като на току-що уволнен от армията пехотинец. Носеше протрити джинси (малко големи за нея) и торбеста тишъртка. Най-обикновено момиче. Издърпа оръфана торба от седалката (явно шита от стари джинси; много оригинално, няма що!) и само за момент мярнах ръбчето на корицата на „Шадоурън“, второто издание.
Свих рамене и понечих да отмина, но проклетото шесто чувство продължаваше да вибрира някъде в главата ми. Предадох се и приближих момичето, което още се оглеждаше с торбата в ръка.
– Здрасти! – рекох кротко. Де да знам, с шлифера, меките ботуши до коленете и тупираната грива можеше и да я стресна; а не исках.
Тя ме погледна, усмихна се – очите ù бяха бледокафяви, а усмивката хубава – и отвърна:
– Здравей! Май твърде много обичаш „Шадоурън“?
– Вярно е! – аз също се ухилих. – Нова си тук, а?
– Да, засега съм пробно. До Коледа. После ще видим. Сета.
– Елфа – посегнах и взех галантно торбата. – Е, ще влизаме ли? Каква ти е любимата роля?
– Декър! – тя свенливо се усмихна. – Нали имате клуб?
Татко казва, че е проява на лош вкус, но в училище ме наричат Елфа. Заради „Шадоурън“. Това ми е любимата RPG. В клуба понякога водя игрите – имам си, скромно казано, божествено дар слово – но предпочитам да се явявам в облика на един герой. Моя собствен. Това е единственото място и време, където мога да съм истински елф. И да правя каквото обичам. Елф-магьосник на име Безар, това съм аз. В „Шадоурън“, де. На живо само се обличам като на картинката от наръчника. Забавно е да се правя на фалшив елф. И мацките си падат.
Като я гледах, и Сета не правеше изключение – зяпаше ме с ей такива очи.
Усмихнах ù се и я поведох към училището.
Така се запознахме. Същия следобед, след часовете, я представих на останалите рънъри. Идваше от Денвър. Беше си подготвила входяща история за героинята и ми хареса – не създаваше ново лице; явно от години си играеше с образа на С.Е.Т.И, орк. Е, С.Е.Т.И. провалила операция и я подгонили. Тъй че ето я при нас, без пари, без препоръки, без връзки. Супер!
– Не съм играла почти година! – призна откровено. – Там, където бях напоследък, нямаше много желаещи. Но съм изяла с кориците всички ръководства и си преигравах сценарии сама. Ще ми бъде много приятно, нали разбирате, да има с кого…
Наистина беше поизгубила тренинг, но се оказа пъргава в главата и пълна с идеи. В крайна сметка я поканих на пица и да си поприказваме.
– Защо орк? – попитах я между другото, докато допивахме колите си между надраскани на салфетки карти и схеми.
– Защото не можеш да оцениш един орк само защото е хубав – отвърна тя незабавно. – Нали разбираш, ако играеш елф или дори обикновена жена, останалите автоматично приемат, че тя е красива; трябва да я опишеш наистина грозна и пак няма да го усетят. С орките не е така.
– Не съм избрал елфа заради красотата! – възразих аз.
– Избрал си го заради себе си – съгласи се тя. – Приличаш на елф, не си ли се замислял? Щеше да приличаш дори и без да се маскираш специално. Както и да е, не е само това. Homo Sapiens Robustus са яки и силни, имат по много деца… но живеят кратко. Това ме устройва. Нали разбираш, искам С.Е.Т.И. да умре от старост!
– Съмнителен вариант – ухилих се аз.
– За елфите да.
В наръчника на „Шадоурън“ пише, че елфите откарват по няколко столетия, джуджетата – до стотина години, хората – средно до 55, а орките – 35-40. Не е много, като се замислиш.