Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Бих се радвал на това, сър — каза Ерик.
— Минавай и ни навестявай от време на време, бандит такъв — каза херцогът на Даш.
— Това означава ли, че пак ме изхвърляте от двореца? — попита младежът.
— Нещо такова — разсмя се Джеймс. — Ти си чирак на господин Ейвъри, докато не те уволни, така че ще живееш там, където ти нареди той.
Ру си помисли за вече претъпканите помещения, където спяха Луис, Дънкан и Язон, но не каза нищо. Тримата излязоха от кабинета на херцога и Ру откри, че диша трудно — толкова бе развълнуван от възможностите, които се откриваха пред него.
Ру забърза и едва чу думите за довиждане, произнесени от Ерик. Докато напускаше двореца, до него крачеше новият му чирак — внук на най-могъщия благородник в Кралството.
13.
Хазарт
Ру прочисти гърлото си.
Келнерът на вратата се обърна и Ру примигна — това беше Курт. Старият му враг присви очи и попита:
— Какво искаш?
— Да говоря с Джеръм Мастерсън — каза Ру безгрижно, без да обръща внимание на нелюбезното държане на Курт.
Онзи повдигна вежда, но не каза нищо. Обърна се и прошепна нещо на друг келнер, нов и непознат за Ру младеж, който кимна и се затича навътре.
— Почакай тук — каза Курт и също тръгна нанякъде.
— Долнопробно леке, нали? — попита Даш.
— И още как. Нямаш представа — каза Ру.
Вторият келнер и Курт се върнаха след няколко минути.
— Господин Мастерсън съжалява — каза Курт, — но програмата му е много натоварена и няма възможност да разговаря с вас. Може би друг път.
— Чакай да позная, Курт. — Ру започна да се ядосва. — Ти не си му казал кой иска да говори с него, нали?
Мина през въртящата се преграда и Курт отстъпи крачка назад.
— Не ме принуждавай да викам Градската стража, Ейвъри!
Ру махна на по-младия келнер да се приближи и онзи пристъпи с известно колебание.
— Какво каза на господин Мастерсън?
Момчето погледна Курт, после погледна Ру.
— Казах му това, което ми нареди да предам Курт: че един бивш келнер иска да си поговори с него.
— Така си и помислих — каза Ру. — Върни се и обясни на господин Мастерсън, че Рупърт Ейвъри от фирмата „Ейвъри и синове“ и внукът на херцога на Крондор биха искали да отнемат минутка от времето му.
При споменаването на херцога Даш направи театрален поклон с гадна усмивка. Лицето на Курт пребледня като платно. Той погледна напълно объркания млад келнер и му каза:
— Тичай веднага!
След няколко минути с келнера дойдоха и двама мъже и приятно изненадан, Ру видя, че единият е Себастиан Лендер.
— Здравей, Ейвъри — каза Лендер и му подаде ръка.
— Господа, позволете да ви представя Дашел, внук на херцога на Крондор и най-новият служител във фирмата ми — каза Ру.
— А аз имам удоволствието да ви представя Джеръм Мастерсън — каза Лендер и посочи набития нисичък мъж до себе си.
Мастерсън имаше малка, късо подстригана черна брадичка, прошарена с бели косми, а главата му беше остригана почти нула номер. Облеклото му беше фино, но с обикновен вид и кройка. Носеше съвсем малко украшения.
— Моля, елате с мен — каза Мастерсън и ги поведе към главната зала на кафенето.
Докато минаваха покрай зяпналия от учудване Курт, Ру подхвърли:
— Скоро ще се появи и братовчед ми Дънкан. Моля, настанете го веднага.
Поръчката за кафе беше приета незабавно след като заеха местата си около масата и Мастерсън каза:
— Дядо ви и аз сме стари приятели, Даш. Приятели от детинство.
— И аз така съм чувал — усмихна се Даш.
Ру направи същото. Като имаше предвид дочутото през нощта, когато бяха обградили леговището на шефа на Шегаджиите, предполагаше, че херцогът не е единственият бивш крадец, поел пътя на законното съществуване. Разбира се, това означаваше, че въпреки почтения си и добронамерен вид този човек би могъл все още да е крадец в душата си.
— Много му приличате — каза Мастерсън, — просто невероятно. Дали и в друго си приличате така? — попита той и намигна.
— Е, прескачал съм през някоя и друга стена, но още не умея да режа чужди кесии. Майка ми се сърди на подобен род дейности.
Всички се засмяха. В това време поднесоха кафето. На всекиго беше сервиран предпочитания сорт. След малко Лендер поде отново разговора: