Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— И така, господин Ейвъри, прекъснах делови разговор с един от моите клиенти, когато пристигна съобщението за вас. За какво става дума?
Ру погледна Мастерсън, който кимна:
— Лендер е мой сътрудник по правните въпроси, така че щеше да бъде тук дори и да не се познавахте. Предполагам, че не става дума за обикновена светска среща, прав ли съм?
— Разбира се, сър — каза Ру и като прочисти гърлото си, допълни: — Бих искал да образувам сдружение.
Лендер погледна Мастерсън, после каза:
— Имате предвид да се присъедините към някой синдикат ли?
— Не, мисля да образувам нов, по повод на определена инвестиция.
— Аз съм партньор в няколко такива сдружения — каза Мастерсън. — Може би е по-лесно да ви предложа за член на едно от тях, вместо да започвате от нулата.
— Работя тук отскоро — каза Ру, — но разбрах, че ако се включа в някое сдружение и моето предложение бъде отхвърлено при гласуването от другите съдружници, просто губя шансовете си.
— Да, така е — съгласи се Мастерсън.
— Но ако създам синдикат, имащ определена цел, към него ще се присъединят само желаещите да участвуват в начинанието и така работата ще може да върви по-лесно.
— Това също е истина — обади се Лендер.
— Добре, преди да продължим в тази насока — каза Мастерсън, — нека чуя нещо за вашето бъдещо бизнес начинание, така че от самото начало да мога да разсъдя дали е разумно да се започне.
Ру се поколеба, но Даш се обади:
— Рано или късно ще трябва да кажете на някого, господин Ейвъри.
Ру въздъхна. Най-много се страхуваше, че като съобщи някому информацията, той ще я използва за свои цели. Знаеше, че това е напълно невъзможно за човек, препоръчан от херцога и клиент на Лендер, но все още се колебаеше.
— Продължавайте — каза Лендер.
— Смятам да застраховам товарни кораби.
— Вече има дузини такива синдикати — каза Мастерсън. — Защо искате да направите още един?
— Искам да е специализиран в застраховането на доставките на зърно за Свободните градове.
Мастерсън и Лендер се спогледаха.
— Обикновено това е бизнес — започна Мастерсън — с ниска степен на риск и с не особено голяма печалба, млади човече. Освен ако квеганците не са настроени да нападат. Но ако са спокойни или се забавят, някой може да се усъмни, че имате други причини, за да се насочите към подобно относително глупаво начинание.
— Имам основания да вярвам — отвърна Ру и се изчерви, — че търсенето на подобен транспорт скоро ще нарасне чувствително и преносът на товари с кораби до Свободните градове ще се увеличи, така че искам да развия значително застраховането на тази дейност.
Мастерсън погледна Лендер и каза:
— Младежът е научил нещо. — Наведе се напред и понижи глас. — Независимо от всичко, Рупърт, давам ви думата си, че за каквото и да става въпрос, ще получите основния дял от печалбата на базата на финансовото си участие и на новината си.
Ру погледна тримата и тихо каза:
— Скакалци.
— Знаех си — каза Мастерсън и плесна по масата.
— Разбрал си, че в Свободните градове има нашествие на скакалци? — каза Лендер.
— Не — отвърна Мастерсън. — Знаех, че има нещо, което му дава основание да се захване.
Той отново понижи глас и допълни:
— Тези насекоми, наричат ги двайсетгодишни скакалци, наистина се въдят там. Очакваха ги следващата година, но понякога идват с година по-рано или по-късно. Всяка новина, че са плъзнали…
Мастерсън вдигна поглед и кимна на един келнер, който незабавно се запъти към тях.
— Би ли видял дали господата Кроули и Хюм са горе? Ако са там, помоли ги да дойдат при нас.
— Колко надежден е източникът? — попита той, като се обърна към Ру.
— Бих казал, че е напълно достоверен. — Ру въобще не искаше да им казва, че го е научил от подозрителен морски търговец, продавач на крадени скъпоценности.
— Има няколко начина да се изиграе това — каза Мастерсън и потърка брадичката си. — И всеки може да бъде печеливш.
Дойдоха двама мъже и Мастерсън ги покани да седнат. Хюм и Кроули бяха инвеститори, които участваха в няколко различни сдружения с него.
— Нашият млад приятел — той посочи Ру — ни донесе вест за недостиг на зърно в областта на Свободните градове. Как се отнасяте към такава новина?
— В каква степен е недостигът? — попита Кроули: слаб, гледащ подозрително мъж.
— Скакалци — повтори Ру с тих глас.
— Откъде знаете? — намеси се Хюм, възпълен човек с астма.
— Преди две седмици в Сарт е пристигнал квегански търговец и между другото е споменал на мой делови партньор, че са били открити във ферма близо до пристанище Маргрейв.