Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц

— И откъде научи това?

Ру обясни за веригата на новините, без да се впуска в подробности какво бе довело квеганския капитан в Сарт, и когато свърши, лорд Джеймс каза:

— Значи смяташ да изкупиш цялото зърно на запад и да изнудваш търговските представители от Свободните градове?

— Не съвсем — каза Ру. — Мисля да наема колкото се може повече кораби и да направя синдикат. Това отнема време, а и трябва да открия някого в „Барет“, който да застане зад мен. А времето лети.

— Да, това е амбициозен план — каза Джеймс, взе едно малко звънче и го разлюля. Само след секунда вратата се отвори и секретарят надникна и каза:

— Да, милорд?

— Каква сума има да взима младият фон Даркмоор от Кралството?

— Има около хиляда златни монети от предишни плащания, милорд.

Джеймс потърка брадичката си.

— Добре. Плати му тези хиляда и… — той присви очи — му дай като аванс още две хиляди, които му се полагат като възнаграждение следващата година.

— Да, милорд — отговори секретарят и безшумно излезе.

Херцогът бавно се изправи.

— Двамата ми внуци дойдоха от двора в Риланон, за да служат при мен. Родителите им са все още в столицата, защото синът ми има някои работи за довършване, преди да дойде при нас.

Заобиколи красивото си бюро и продължи:

— Джеймс, по-големият, има силно влечение към армията, като дядо си Уилям. — Херцогът се усмихна. — Но Дашел е… да кажем, опитвам се да му намеря подходящо място, за да развие… необикновените си умения. Мислиш ли, господин Ейвъри — той сложи ръка на рамото на Ру, — че би могъл да използваш едно умно младо момче в това предприятие, което скоро ще се разрасне значително?

Ру се нуждаеше от благороднически внук за служител, колкото имаше нужда от цирей на гърба, но като усещаше накъде клони разговорът, каза:

— Милорд, ще бъда повече от щастлив един млад и умен младеж да споделя грижите и трудностите ми… като чирак, надявам се, разбирате това. Не мога да го фаворизирам само защото е от благороден произход.

— Рупърт — отвърна със смях Джеймс, — ако ти имаше представа за моя произход… Е, няма значение. Мисля, че скоро ще откриеш, че момчето бързо усвоява нещата, а и за него ще е полезно известно време да поработи като подчинен.

На вратата се почука и лорд Джеймс каза:

— Влез.

На прага застана млад човек и пристъпи вътре. Ру погледна херцога, после внука му. Приликата беше поразяваща. Бяха почти еднакви на ръст — младежът може би беше с един пръст по-висок. Като се изключеха годините, биха могли да са братя, а не дядо и внук. Но херцогът беше с брада, а момчето — голобрадо и докато възрастният мъж бе почти побелял, младежът имаше къдрава кестенява коса.

— Искаш ли да се пробваш в търговията? — попита херцогът.

— Какво криеш в ръкава си, дядо? — попита младежът.

— Нещо, което ще те държи по-далеч от игралните домове и кръчмите, Даш. Запознай се с новия си работодател, господин Ейвъри.

Младият човек очевидно бе развеселен от новината, че ще служи в „Ейвъри и синове“, но само кимна.

— Да, сър.

— Сега тръгнете с господин Ейвъри и когато отидете в кафене „Барет“, потърсете Джеръм Мастерсън. Представете му се и кажете, че ще го сметна за лична услуга, ако улесни това, от което има нужда господин Ейвъри, за да организира своя малък синдикат. Късмет и надявам се да не се провалиш бързо — обърна се той към Ру. После каза на Ерик. — Дано намериш някога свободен ден, за да се насладиш на голямото богатство, което Рупърт ще е натрупал за теб, докато се върнеш.