Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Ще оживее.
— Доста е корав — каза Ру. — И дори да не го наема, бих искал да узная от него подробности за това как действа Тим Джейкъби.
— Давай да се махаме, докато не се е появил някой патрул — каза Дънкан. — Бая ще се затрудним да обясняваме тази сцена.
Завръщането им в Крондор мина спокойно. Единственият напрегнат момент беше, когато пристигнаха до посочената градска порта и войникът започна да ги разпитва за стоката им. Ру поиска да повикат сержант Дигс и след като му каза за товара, сержантът се поколеба за момент, но махна с ръка да ги пуснат.
Минаха по заобиколен път през града в случай, че ги следят, и стигнаха в склада. Луис подготвяше четири каруци, които трябваше да претоварят стоки за двореца от един идващ керван. Ру бързо разтовари сандъците, които бяха взели от колата на Джейкъби, и ги прегледа.
Както подозираше, предметите бяха от най-скъпите, а няколко малки кутийки очевидно съдържаха дрога.
— Не съм специалист — каза Дънкан, — но предполагам, че тези прахове са „Сън“ и „Радост“. Не че ги употребявам, но съм опитвал от тях на някои от местата, където съм бил.
„Сън“ беше наркотик, предизвикващ халюцинации, а „Радост“ — еуфория. И двата наркотика бяха опасни, незаконни и много скъпи.
— Колко мислиш, че струват? — попита Ру.
— Както ти казах, не съм специалист — отвърна братовчед му, — но мисля, че нашият приятел Джефри може да отиде на дъното на пристанището, заради това, че е позволил да му ги отнемат. Може би десет хиляди жълтици. Не съм сигурен. Не знам дори и на кого би могъл да ги продадеш.
— Опитай да разбереш — каза Ру. — Започни с онова момиче от хана „Счупения шлем“ — Катерина. Тя е бивш член на Шегаджиите и сигурно ще знае дали в града има дискретен купувач.
Другите сандъчета съдържаха бижутерия, която може би бе крадена, също както и комплектът рубини.
След като Дънкан тръгна, Ру повика Язон и го попита:
— С колко злато в брой разполагаме?
— Точна цифра или приблизителна? — попита Язон.
— Засега приблизителна.
— Около четиринайсет хиляди златни монети, плюс това, което би събрал, ако продадеш тези неща.
Ру потърка брадичката си и се замисли. Предпазливостта изискваше да продаде украшенията от Квег колкото се може по-далеч на изток, за да избегне опасността някой гневен квегански лорд да изпрати наемен убиец в спалнята му.
Дойде Луис и Ру го попита:
— Ерик замина ли?
— Видях го снощи в хана. Защо?
— Ще ти кажа, като се върна — каза Ру и забърза навън.
Ру бързо се огледа, но видя, че Ерик не е в кръчмата. Двамата с Дънкан се приближиха към мястото, където работеше Катерина, и Ру попита:
— Ерик замина ли?
— Снощи беше тук. Защо?
— Трябва да говоря с него. — Той се обърна към Дънкан. — Поръчай си нещо. Аз отивам в двореца.
— Добре — каза Дънкан и намигна на момичето. — Гърлото ми е пълно с прах от пътя, а и не съм виждал хубаво личице от седмици.
Катерина му хвърли изпепеляващ поглед, но само попита:
— Какво ще пиеш?
— Пиво, сладурче — усмихна се Дънкан.
Ру вече беше изскочил на улицата.
Потрябваха му няколко минути, за да убеди стража да изпрати някого за Ерик.
— Какво има? — попита Ерик, като се появи след десетина минути.
— Трябва да говоря с теб.
Ерик махна с ръка да го пуснат и когато се отдалечиха на достатъчно разстояние, за да не бъдат подслушвани от стражите, Ру попита:
— Колко злато имаш?
— Злато ли? Защо?
— Трябва ми заем.
— За какво?
— Получих важна информация — каза Ру. — Нямам време. Трябват ми двайсет хиляди златни монети. Имам четиринайсет хиляди и мога да ги увелича с още три или четири хиляди. Помислих си, че и ти би могъл да участваш.
— Е — каза Ерик, — сигурно няма да ми трябват много пари, когато замина.
Ру примигна и чак сега се сети, че с Ерик вече си бяха взели сбогом.
— Кога тръгваш?
— Вдругиден — каза сержантът. — Но не казвай на никого.
— Прощавай, Ерик — каза Ру. — Бях забравил. Сигурно имаш много работа.
— Всъщност всичко е готово. — Ерик го погледна. — Важно ли е?
— Много — каза приятелят му. — Дори още не съм се прибирал вкъщи.
— Добре, ела с мен при канцлера.
Секретарят на херцог Джеймс вдигна глава и попита:
— Какво има, сър?
— Напоследък не съм си взимал възнаграждението. Би ли ми казал колко пари имам по сметката?
— Момент, сър — каза секретарят, отвори един голям тефтер, подвързан с кожа, и го запрелиства.
Вътрешната врата се отвори и лорд Джеймс излезе от кабинета си.