Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Документите са… идват с пратеник… след мен.
— И пазачът на Градската порта, на когото Тим Джейкъби е дал подкуп, ще повярва на тази глупост, така ли? — засмя се Ру.
— Очевидно знаете как стоят нещата — каза мъжът и въздъхна. После свали един сандък от каруцата си и го занесе до колата на Ру. Дънкан смъкна задния капак и мъжът тласна сандъка напред. — Разбирате ли, че ще ме убият?
— Съмнявам се — каза Ру. — Имаш счупена главина и когато стигнеш Крондор, ще си подготвил чудесна история за това как храбро си се борил срещу многобройни бандити.
— Ти си несъмнено смел мъж — добави Дънкан — и си рискувал живота си срещу шестима — не, седем бандити, заради стоката на господаря си. Ами да, бих те почерпил едно питие в която и да е кръчма в Крондор, за да чуя историята ти.
— Какво караш? — попита Ру.
— Защо да не ти кажа? — отвърна каруцарят, докато носеше втория сандък към колата на Ру. — Луксозни стоки от Квег. Майсторът ме прати в Сарт, за да се срещна с един квегански капитан. Кралската митница беше затворена, защото началникът на службата в Сарт е починал.
— Кога? — попита Ру внезапно заинтригуван.
— Преди година — отвърна каруцарят. — Поради някакви причини, заради новия принц или нещо друго, оттогава няма заместник. Така че просто вземаме стоките и ги караме към града. Като знаеш през коя порта да влезеш и на кой сержант от Градската стража да се обадиш, вкарването на товара е лесна работа.
— Ще ни кажеш ли времето и въпросната градска порта? — попита Ру.
— Защо не? — отвърна коларят.
— Твоята вярност към Джейкъби е забележителна — засмя се Ру.
Мъжът вдигна рамене и се качи в каруцата си, за да свали и последния сандък. После попита:
— Познавате ли Тим?
— Доста добре.
— Тогава значи знаете, че е истинска свиня. Баща му, Фредерик, си беше стар контрабандист, но докато беше начело на фирмата, поне беше справедлив. Ако свършиш нещо както трябва, имаше някоя пара и за теб. Рандолф също е свестен човек. Но Тим… — продължи каруцарят, докато носеше сандъка, — Тим е съвсем друга работа. Ако свършиш идеално работата, ти плаща, но допуснеш ли и най-малката грешка, можеш да получиш нож в ребрата. През цялото време с него са ония две копелета — биячите му. Голям мръсник е.
— Или поне така си мисли — каза Ру, погледна Дънкан и после се обърна към каруцаря.
— Как се казваш?
— Джефри.
— Добре, Джефри — каза Ру. — Ти ни помогна много.
Бръкна в кесията си и измъкна една златна монета.
— Градската порта и уречения час?
— Малко преди да стигнете до града завивате по един тесен път към морето и стигате до малка порта, водеща към рибарския пристан в северната част. Това е мястото. През деня там дежури един сержант, казва се Дигс. Джейкъби му плаща.
— Познава ли те лично?
— Да — каза мъжът. — Но Джейкъби използува различни колари, за да прикрива следите си. Понякога дори наема моряци или фермери, ако се опасява, че може да го заловят с контрабандна стока.
Ру кимна, като си спомни за пияния моряк, който почти бе влязъл с каруцата в кафене „Барет“.
— Така че като стигнеш до стража на тази порта, попитай за Дигс и искай да го видиш. Кажи му, че возиш рибарски мрежи от Сарт, и си вътре.
Ру подхвърли на каруцаря още една монета.
— Трябва да ме понасините — каза мъжът. — Иначе Тим Джейкъби ще ме убие.
Ру кимна и Дънкан удари силно каруцаря с опакото на ръката си. Той се просна на земята, после разтърси глава и стана.
— По-добре ме удари по-близо до окото — каза каруцарят и почна да разкъсва блузата си. Дънкан погледна братовчед си, който пак му кимна. Бившият наемник стисна юмрук, отстъпи и фрасна каруцаря право в окото. Той падна назад и си удари главата в канатата на каруцата. За момент Ру си помисли, че може би е загубил съзнание, но той бавно се изправи и изпъшка:
— Още един и работата е готова.
Ру вдигна ръка и Дънкан задържа удара си.
— Когато те уволнят от „Джейкъби“, ела и ще ти дам работа.
Мъжът го погледна със здравото си око и попита:
— Кой си ти?
— Рупърт Ейвъри.
— Гледай ти какъв късмет! — засмя се мъжът. — Само споменаването на името ти кара Тим да се подмокря. Никой не знае какво си му направил, но много те мрази, господин Ейвъри.
— Чувствата са взаимни — каза Ру. — Той уби моя съдружник.
— Да, чух някакви слухове — каза мъжът, — но нищо определено. Сега вървете да се оправите с тази стока, а аз ще полегна малко. После ще дойда да потърся работа при вас.
Ру кимна и Дънкан нанесе трети удар, който чак подхвърли Джефри във въздуха. Той се просна на земята и този път не мръдна. Дънкан се наведе, огледа го и каза: