Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Семейството на Джон бе натъпкано в двустайна къща на няколко крачки зад магазинчето, отделена от него с малка градинка, където съпругата на търговеца отглеждаше зеленчуци. Домакинът посрещна Ру и Дънкан с дълга лула в устата. Предложи им по халба светло пиво, докато Ани, жена му, приготвяше вечерята в кухнята с помощта на няколкото си по-големи деца. Трите по-малки цивреха на пода, но баща им въобще не им обръщаше внимание.
— Не го ли намираш малко прекалено силен? — попита Ру.
— Кое? — учудено го погледна Джон.
— Шума.
— Свиква се — засмя се търговецът. — Очевидно нямаш деца.
— Всъщност имам. — Ру се изчерви. — Бебе.
— Тогава свиквай — поклати глава Джон.
— Много хубава бира — обади се Дънкан.
— Не е нещо специално — каза домакинът, — но обичам да обърна една халба след работа преди вечерята.
— За какви други въпроси спомена преди малко? — попита Ру.
— Капитанът от Квег каза нещо, което сметнах, че ще те заинтересува.
— За какво става дума?
— Ако изкараш печалба, какъв ще е моят дял?
— Зависи. — Ру погледна Дънкан. — От много неща зависи, Джон. Понякога информацията е полезна за някого и ненужна другиму.
— Зная за сдруженията в Крондор. Ти сигурно също участваш в тях.
— Не още — засмя се Ру, — но знам как да се оправям в кафене „Барет“. Ако има нещо ценно в това, което ще ми кажеш и което мога да изтъргувам срещу злато в „Барет“, ще ти дам два процента от печалбата.
— Повече — каза след кратко размишление Джон. — Вземи двете хиляди златни монети, които ми дължиш, и ги инвестирай с твоето злато. Той се наведе напред. — Направи ме свой партньор.
— Дадено — съгласи се Ру. — Обаче само за конкретната сделка.
— Виж какво научих — започна Джон. — Квеганският капитан, с когото говорих, ми каза, че негов приятел отправил по море товар за пристанище Маргрейв. Когато стигнал там, чул, че посевите край града били нападнати от скакалци.
Каза го тихо, като че ли се опасяваше да не го подслушват в собствената му къща.
— От скакалци ли? — Ру го погледна объркано. — Скакалци има навсякъде.
— Не и като онези — каза Джон. — Ако един фермер се оплаква от скакалци, тогава е много лошо: това са прелетни ята.
— Ако е истина… — Ру се облегна назад и започна да пресмята. — И ако тази новина още не е стигнала до Крондор…
Той скочи и викна:
— Дънкан, тръгваме веднага! Джон, ще инвестирам и твоето злато. Защото ако твърдението се окаже фалшиво, и без това няма да имам с какво да ти платя. Но ако е истина… и двамата ставаме богати.
Дънкан вече беше станал. Ани надникна през кухненската врата и каза:
— Вечерята е готова.
— Няма ли да хапнем? — попита Дънкан.
— Съжалявам, Ани — каза Ру на съпругата на Джон. — Трябва да отхвърчаме.
И почти насила измъкна братовчед си от стаята.
— Въобще не разбрах за какво става дума — оплака се той. — Защо не похапнахме?
— Ще ти обясня по пътя.
Дънкан тъжно изпъшка.
— Пред нас има кола — каза Дънкан.
Ру се сепна — беше задрямал. Пътуването бе скучно, независимо от това, че караха животните да бързат колкото е възможно. Обикновено между Сарт и Крондор се пътуваше спокойно, но все пак и по главния път, макар и рядко, се срещаха престъпници и таласъми, въпреки че и в двете посоки редовно се движеха патрули.
На пътя пред тях беше спряла кола и каруцарят им махаше. Когато го наближиха, извика:
— Можете ли да ми помогнете?
— Какво е станало? — попита Ру.
— Главината се пукна. — Каруцарят посочи задното колело. — Господарят ще побеснее, ако закъснея.
— Кой ти е господарят? — попита Ру.
— Аз съм каруцар за „Джейкъби и синове“ — отвърна мъжът.
— Познавам майстора ти — засмя се Ру. — Да, наистина ще се разгневи, ако се забавиш. Какво караш?
При този въпрос каруцарят като че ли се притесни.
— Ами… стока. От Сарт.
Ру погледна Дънкан. Братовчед му кимна и двамата скочиха на земята.
— Приятел — каза Дънкан, — готови сме да ти помогнем.
После извади меча си и посочи каруцата.
— Първо ще ти разтоварим стоката и ще я прехвърлим в нашата кола, която, както виждаш, е празна. После ще сменим нашите уморени коне с твоите, които — както виждам, са свежи и отпочинали.
Мъжът, като че ли понечи да възрази, но Ру бе застанал от другата страна на конете му и стоеше между него и свободата.
— Моля ви, не ме убивайте — викна човекът.
— Друже, това е последното, което искаме да направим — усмихна се Дънкан. — Сега почвай да разтоварваш, докато приятелят ми провери списъка на стоките ти.
Очите на мъжа се разшириха. Той мина зад каруцата и докато отвързваше въжетата на покривалото, каза: