Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Това е логично място за първото им появяване — отбеляза Мастерсън.
— Ако бъде толкова лошо, колкото когато бях момче — каза Хюм, — скакалците биха могли да се разпространят до Илит и Ябон. И в целите Западни владения може да се появи сериозна липса на зърно.
— А ако прехвърлят планините и се насочат към Далечния бряг, може да бъде още по-значителна — обади се Кроули.
— Има три основни начина, по които можем да подходим към тази новина, млади приятелю — обърна се Мастерсън към Ру. — Може да се опитаме да купим зърно сега, да го складираме и да чакаме търсенето да се повиши. Може да направим, както предлагаш, и да застраховаме превозването на зърно за Далечния бряг, като извадим изгода от потенциалната печалба на всеки презморски превоз на зърно. Или можем да контролираме потока на зърно, без да го купуваме.
— Опции? — попита Кроули.
Мастерсън погледна Ру.
— Знаете ли какво представляват опциите?
Ру се поколеба дали да се направи на по-знаещ и опитен, но реши, че това само ще му навреди, и отвърна:
— Всъщност не.
— Ние се договаряме да изкупим зърното от местни производители на определена цена. Но вместо наистина да го заплатим, плащаме само правото да купуваме, срещу малка част от цената. Ако не успеем да го продадем, губим парите от опцията. Изгодата от това е, че ще контролираме огромно количество зърно, за сравнително малка сума.
— Но има риск да загубим всичко, ако цената тръгне надолу — каза Даш.
— Така е — каза Кроули.
— Предлагам да укрепим позициите си — каза Мастерсън, — като купим известно количество от зърното на пазара, а останалото си осигурим чрез опции.
— А как стои въпросът със застраховането? — попита Ру.
— Никога не ме е привличала подобна дейност — каза Мастерсън. — Корабите потъват. Ако това излезе истина, оттук ще се изпраща зърно по всичко, което се държи върху водата, и някои от тези съдове очевидно ще потънат. Нека някой друг поеме този риск, а ние ще му плащаме малки премии.
Мастерсън замълча за момент, после предложи:
— Мисля да вземем срещу опции цялото налично количество от реколтата. Какво ще стане, ако закупим известно количество по обикновения начин и цената не се качи? Ще намалим с малко риска си, но ще намалим с много потенциалната си печалба.
— Винаги сте печелили на карти — въздъхна Хюм. — Но все пак имате право. Ако ще залагаме, да залагаме.
— Съгласен — обади се Кроули.
Всичко ставаше много бързо за Ру и той попита:
— И колко ще струва това?
— Колко злато имате? — попита Кроули.
— Мога да сложа на масата двайсет хиляди жълтици още тази седмица — каза Ру, като се стараеше да изглежда спокоен.
— Значителна сума — вметна Мастерсън. — Общо може да съберем сто хиляди. Това ще бъде достатъчно за нуждите ни.
— Каква ще е потенциалната ни печалба? — попита Даш, като пренебрегна факта, че е помощник на Ру.
Хюм се засмя и се закашля.
— Ако се появи значителен недостиг на зърно в Свободните градове, е гарантирана възвръщаемост пет към едно. Ако обаче това бедствие се разпространи към Ябон и Крудий, възможностите се увеличават до десет към едно, за всяка вложена монета.
— Ако всичко тръгне така, както се надяваме, млади Ейвъри — добави Мастерсън, — вашите двайсет хиляди златни монети ще се превърнат в двеста хиляди в следващите три месеца.
Ру не можа да каже нищо.
— А може и да не се получи нищо — обади се Лендер.
По гърба на младия мъж полазиха студени тръпки.
— Предлагам ново сдружение, господа — каза Мастерсън. — Ще го наречем „Асоциация на зърнотърговците от Крондор“. Бихте ли подготвили документите, господин Лендер?
После се обърна и подаде ръка на Ру.
— Добре дошли в нашия синдикат, господин Ейвъри.
Ру стана и тържествено стисна ръката на всеки от новите си съдружници. Мастерсън допълни.
— Ще ви впишем като съдружник и ще можете да идвате при нас горе. — Той посочи запазената само за членове галерия на балкона.
Ру много пъти бе сервирал кафе там, но никога не бе сядал на някоя от масите.
— Ще ви изпратя — каза Мастерсън и сложи ръка на рамото на младия човек, докато крачеха към главния вход. — Рупърт, кога ще може да внесете златото си?
— До два дни, господин Мастерсън.
— Наричай ме Джеръм.
— А вие Ру. Така ми казват всички.
— Добре, Ру. Донеси парите колкото е възможно по-бързо, а Лендер ще ти прати съобщение, когато документите бъдат готови за подписване.
Стигнаха входа и Ру видя Дънкан да влиза в кафенето. През другата врата влезе възрастен мъж — Джейкъб Истърбрук. До него вървеше млада жена, толкова хубава, че той почти се вцепени. Забеляза, че и Дънкан зяпна.