Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
„Идеална е“ — помисли си Ру. Косата й бе сресана според модата — лицето й бе обградено с къдрици, а на темето й имаше диадема, приличаща на златен ореол. Очите й бяха огромни и сини като летни небеса, а страните й бяха покрити с лека руменина. Имаше изящна фигура и вървеше като кралица.
— А, Истърбрук! — каза Мастерсън. — Искам да те запозная с един човек.
Новодошлият кимна, без да каже нищо.
— Здравей, Силвия — каза Джеръм.
— Добър ден, господин Мастерсън — отговори момичето с усмивка, която накара кръвта на Ру да закипи.
— Джейкъб Истърбрук — каза Мастерсън — е един от най-важните ни членове. Искам да ви представя най-новия ни партньор, господин Рупърт Ейвъри, Джейкъб.
Изражението на Истърбрук остана същото, но нещо в погледа му притесни Ру.
— „Гриндъл и Ейвъри“ ли? — попита мъжът.
— Сега фирмата ми е „Ейвъри и синове“, сър. — Той протегна ръка.
Истърбрук погледна за момент протегнатата ръка, после я хвана с бързо движение и незабавно я пусна, като подчертаваше, че това е само формалност. Нещо в поведението му подсказа на Ру, че той не цени особено най-новия член.
Ру долови и студения поглед на Силвия и вече бе сигурен: Истърбрукови от Крондор нямаха особено добро мнение за фирмата на Рупърт Ейвъри. Младият мъж се обърна към Даш, въпреки че чувстваше, че не може да откъсне очи от Силвия.
— Хм… — започна той, — бих ли могъл да ви представя моя нов помощник?
Девойката се наведе леко напред, като че ли да чуе по-добре.
— Да? — попита тя тихо.
— Дашел. — Младият благородник взе нещата в свои ръце. — Надявам се, че познавате дядо ми.
— Тоест? — каза Истърбрук.
— Херцог Джеймс — отвърна Даш с престорена скромност.
Поведението на Истърбрук и дъщеря му незабавно се промени. Истърбрук се усмихна, а Силвия направо грейна и Рупърт усети как пулсът му заби още по-трескаво.
— Много се радвам — възкликна Истърбрук, сграбчи ръката на младежа и я стисна топло. — Моля, предайте моите почитания на дядо си.
— Трябва да ни дойдете скоро на вечеря, господин Ейвъри. Настоявам — обърна се Силвия към Ру с прелестна усмивка.
— С удоволствие — можа само да отвърне Ру.
— Трябва да тръгваме, сър — обърна се Даш към Мастерсън. — Ще се видим утре.
— Довиждане тогава — каза Мастерсън. Истърбрук и дъщеря му повториха пожеланието като ехо.
Даш леко бутна Ру към вратата, приближи се до Дънкан, хвана и него за ръката и тримата се измъкнаха на улицата. После се обърна към зяпналите братовчеди.
— Вие двамата не сте ли виждали красиво личице досега?
Ру се прибра късно през нощта. Отне му половин ден да се оправя с новините, които му беше донесъл Дънкан, а именно, че продажбата на дрогата е едновременно възможна и твърде опасна, а потенциалната печалба — много висока. Освен това Катерина не бе в състояние да посочи нечие име, което евентуално би послужило за свръзка с определен купувач.
После възникна въпросът с настаняването на Даш. Ру обеща, че след няколко дни ще осигури помещения за Луис и Дънкан, като по този начин Язон и Даш щяха да си разделят апартамента, но дотогава новият служител на фирмата трябваше да спи на импровизирано легло на горния етаж на склада, зад каруците. Дори внукът на най-могъщия благородник в Кралството да се чувстваше неудобно от това положение, той го прикри с чувство за хумор. Ру предположи, че е виждал и по-груби обстановки по време на сравнително късия си живот. Мислеше си за репликата му, че отново го пъдят от двореца.
Язон и Ру два часа обсъждаха как най-бързо да пласират бижутата, придобити в Сарт. Подготвиха съобщение за един посредник в търговията със скъпоценности в Саладор — стар партньор на Хелмут Гриндъл, в което се описваше подробно какво предлага Ру. Когато привършиха и с този въпрос, вече бе нощ.
Ру стигна до дома си и отключи. Всички спяха. Бебето спеше до Карли.
Ру очакваше да го обхване бащинско чувство, но не усети нищо. Погледна спящата си жена и също не изпита никакви чувства. Въздъхна тихо. Сигурно беше от умората. И умът му се върна с тревога към предстоящите вложения. Ако сглупеше, щеше да загуби всичко, постигнато с толкова труд през последните две години. Все още беше млад и можеше да почне отново, но вече му бе ясно, че ако се провали, ще загуби всякакви шансове за величие и богатство.
Събу си единия ботуш и чу тих глас:
— Ру?
— Да — прошепна той. — Върнах се.
— Как… си? — попита тя.
— Уморен — отвърна Ру. — Имам да ти казвам много неща, но нека да е утре сутринта.
Бебето се размърда и се разплака.