Спомен за светлина

„С такъв инструмент - зашепна умът му - никой мъж или жена не би могъл да ти отнеме Силата отново.”

Таим го беше направил, докато го държаха окован. Държеше го в плен, заслонен, неспособен да докосне Единствената сила. Усилията на Таим да го Обърне бяха болезнени, съкрушителни. Но да останеш без сайдин…

„Сила”, помисли той, докато гледаше могъщото преливане. Страстта да е толкова могъщ почти удави омразата му към Таим.

- Засега няма да влизаме в бой с него - каза Логаин. - Разделете се в уговорените екипи. - Щяха да са по една жена и петима-шестима мъже във всеки екип. Жената и двама мъже можеха да оформят кръг, докато другите оказват подкрепа. - Ще заловим предателите от Черната кула.

Певара повдигна вежда.

- Смяташ вече да тръгнем на лов за Таим? Каутон не поиска ли да помогнеш да местим хората?

- Казах го ясно на Каутон. Няма да прекарам тази битка в пренасяне на войници по бойното поле. Колкото до заповедите, имаме указание от самия Прероден Дракон.

Ранд ал-Тор ги беше нарекъл „последните” му заповеди за тях, бележка, донесена с малък ангреал на мъж с меч в ръката. „Сянката е откраднала печатите от затвора на Тъмния. Намерете ги. Ако можете, моля, намерете ги.”

По време на плена им Андрол уж беше чул Таим да се хвали с някакви печати. Това беше единствената им нишка. Логаин впери поглед в далечината. Силите им се изтегляха от Височините. Не можеше да види оттук позицията на драконите, но гъстите валма дим не говореха добре за безопасността им.

„Все още се разпорежда - помисли Логаин. - Склонен ли съм да му се подчинявам още?”

Заради шанса да си отмъсти на Таим? Да, щеше да изпълни заповедите на Ранд ал-Тор. Някога изобщо нямаше да се поколебае. Но това беше преди плена и изтезанията му.

- Тръгвайте - каза Логаин на ашаманите си. - Прочетохте написаното от лорд Дракона. Трябва да върнем печатите на всяка цена. Нищо не е по-важно от това. Трябва да се надяваме, че наистина са в ръцете на Таим. Гледайте за признаци за преливащи мъже, гонете ги, убийте ги.

Все едно дали тези преливащи мъже щяха да са шараи. Аша’ман бездруго щяха да помогнат в тази битка, като премахнат вражеските преливащи. Бяха обсъдили тактиката предварително. Щом усетеха преливащи мъже, щяха да засичат къде са с портални скокове и да се опитат да ги нападнат изненадващо.

- Ако видите някой от хората на Таим - каза Логаин, - опитайте се да го плените, за да можем да изтръгнем от него къде Таим е устроил базата си. - Замълча. - Ако имаме късмет, самият М’хаил ще е тук. Внимавайте. Може да носи печатите със себе си. Няма да е добре да ги унищожим в атаката ни. Ако го видите, върнете се и ми съобщете за местоположението му.

Екипите се разпръснаха. С него останаха Габрел, Арел Малевин и Карлдин Манфор. Беше добре, че поне някои от по-опитните мъже бяха отсъствали от Кулата по време на измяната на Таим.

Габрел го изгледа мрачно и попита: