Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Звънчето над вратата на магазина издрънча и ги предупреди, че иде посетител. Мисис Плорниш излезе от Щастливия котидж да види кой е.
— Сетих се, че сте вие, мистър Панкс — каза тя, — нали е вашата редовна вечер. Ето го и татко, виждате ли, излезе да услужи, щом чу звънеца, като някой пъргав млад търговец. Нали изглежда добре? Татко се радва повече на вас, отколкото на някой клиент, защото от душа обича да си побъбри; а когато стане дума за мис Дорит, още повече му е приятно. Никога не сме чували татко да пее така хубаво, както сега — каза мисис Плорниш и беше така горда и доволна, че чак гласът й затрепера. — Снощи ни пя така хубаво, че Плорниш стана и му държа следната реч през масата: „Джон Едуърд Ненди — казва на татко Плорниш, — никога не съм ви чувал да докарате трелите така хубаво, както ги докарахте тази вечер!“ Е, това не е ли приятно, мистър Панкс, а, кажете?
Мистър Панкс, който най-любезно изсумтя нещо на стареца, отговори утвърдително и небрежно запита дали онзи веселяк Алтро се е завърнал вече. Мисис Плорниш отговори, че не е, макар че е отишъл до Уест Енд по работа и казал, че ще се върне навреме за чая. Тогава мистър Панкс бе гостоприемно поканен да влезе в Щастливия котидж, където срещна по-големия мастър Плорниш, току-що завърнал се от училище. Като препита леко младия ученик върху образователните му занимания през деня, той откри, че по-напредналите ученици, които вече четели дълъг текст и стигнали до буквата М, имали да преписват „Мърдл, милиони“.
— Понеже става дума за милиони, как я карате вие, мисис Плорниш? — запита Панкс.
— Много добре наистина, сър — отвърна мисис Плорниш. — Татко, миличък, иди в магазина, моля ти се, да постегнеш малко витрината преди чая, ти имаш такъв добър вкус.
Джон Едуърд Ненди заситни нататък, много доволен, че може да изпълни желанието на дъщеря си. По този начин мисис Плорниш, която изпитваше смъртен страх да говори за парични работи пред стареца, да не би да каже нещо, което да го стресне и да го накара да избяга в приюта за бедни, сега остана да си изкаже свободно болките пред мистър Панкс.
— Наистина, търговията върви добре, сър — каза мисис Плорниш с понижен глас, — и клиентелата е отлична. Само едно е лошо — вересията.
Тази спънка, доста силно почувствувана от повечето хора, които имаха търговски връзки с жителите на Кървящото сърце, беше сериозно препятствие в търговията на мисис Плорниш. Когато мистър Дорит й помогна да отвори магазина, жителите на Кървящото сърце проявиха живо участие и решителност да я подкрепят, което правеше чест на човешката природа. Като признаха, че тя има право на тяхното великодушие, понеже беше живяла дълго време в квартала им, те се заклеха тържествено, че ще пазаруват само от мисис Плорниш и от никой друг. Под влиянието на тези благородни чувства те дори се престараваха малко и купуваха бакалски деликатеси и масло, на които не бяха свикнали; и си казваха един на друг, че ако наистина малко превишават разходите си, правят го заради приятел и съсед, и за кого ще похарчиш повечко, ако не за такъв? С тази подкрепа търговията тръгна извънредно живо и складираните запаси се харчеха с най-голяма бързина. С една дума, ако само жителите на Кървящото сърце си плащаха, предприятието щеше да има пълен успех, тъй като обаче те купуваха само на вересия, реализирани печалби още не бяха започнали да се показват в тефтера.
Като видя това състояние на сметките, мистър Панкс така се ужаси, че косата му щръкна като на същинско прасе. В този момент мистър Ненди отново влезе в котиджа и с мистериозен вид ги помоли да дойдат да видят как странно се държи мистър Баптист, като че ли нещо го е изплашило. И тримата влязоха в магазина и като погледнаха през витрината, видяха мистър Баптист, пребледнял и възбуден, да прави следните номера: първо се скри горе на стълбите, които водеха в двора, и започна да наднича нагоре-надолу по улицата, протегнал предпазливо глава до вратата на магазина. След като огледа всичко внимателно, той излезе от скривалището си и тръгна бързо надолу по улицата, като че ли си отива; после изведнъж се врътна и със същата бързина и вид тръгна в обратна посока. Повървя нагоре по улицата толкова, колкото бе повървял надолу, и изведнъж пресече пътя и изчезна. Целта на последната маневра стана ясна, когато влетя в магазина от другата страна, което показа, че е направил голяма обиколка чак от другия край на двора, откъм Дойс и Кленъм, после го е прекосил целия и се е втурнал в магазина. Вече беше съвсем задъхан, разбира се, и сърцето му биеше по-бързо от звънчето на вратата, което остана да трепти и звънти след него от бързото затваряне на вратата.