Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Още. Още. Още.
Трябваше ѝ още от този живот, от този огън, за да прогони всички сенки.
Още от него.
Лизандра плъзна ръце към гърдите му и вкопчи пръсти в предницата на жакета му, жадна за топлата кожа отдолу. Едион само гризна нежно ухото ѝ, прокара зъби по долната ѝ челюст и превзе устата ѝ с още една алчна целувка, която я накара да простене наново.
Нечии стъпки отекнаха по коридора. Някой се покашля дискретно и Едион застина.
Явно бяха доста шумни...
Но Едион не помръдна, въпреки че Лизандра свали крака си от кръста му.
Стражът ги подмина, забил очи в пода.
Подмина ги бързо.
Едион не го изпусна от погледа си, докато не се скри зад ъгъла. Проследи го с очи на върховен хищник, открил най-накрая плячката си.
Не, не плячка. Не и с него.
Партньор. Вречен.
Щом стражът се отдалечи достатъчно, несъмнено хукнал да разправя на всеки срещнат какво е прекъснал, Едион пак се
приведе да я целуне, но Лизандра го спря с нежна ръка на устата.
- Утре - промълви тя.
Той изръмжа - макар и без нотка на раздразнение.
- Утре - повтори тя, целуна го по бузата и отстъпи от обятията му. - Преживей утрешния ден, бий се за живота си и ще... продължим.
Дишането му беше насечено, погледът му - напрегнат.
- От съжаление ли го направи? - попита я с прекършен, измъчен глас.
Тя погали загрубялата му от наболата брада буза и притисна устни към неговите. Позволи си да го вкуси отново.
- Направих го, защото ми опротивя всичко от цялата тази смърт. И имах нужда от теб.
Едион издаде нисък, изпълнен с болка звук и Лизандра го целуна за последно. Дори прокара език по затворените му устни. Той ги отвори за нея и в следващия миг двамата пак се оплетоха един в друг с ненаситни зъби и езици, и ръце... докосвайки, вкусвайки.
Ала Лизандра пак се изтръгна, също толкова задъхана като него.
- Утре, Едион - пророни.
***
- В арсенала ни са останали стрели за още три дни, може би четири, ако стрелците пестят запасите ни - разясняваше със скръстени ръце лорд Дароу, загледан в отчета.
Манон нямаше нищо против стареца - една част от нея дори се възхищаваше на железния му самоконтрол. Но военните съвещания всяка вечер започваха да ѝ дотягат.
Главно защото с всеки следващ път новините ставаха все по-мрачни и по-мрачни.
На миналото съвещание бяха с един човек повече. Лорд Муртауг.
Днес само внукът му седеше на стола си с почервенели от плач очи. Като жив призрак.
- Как са хранителните запаси? - попита Едион от другата страна на масата.
Генералът принц също не беше в особено завидна форма. Всъщност това важеше за всички тях. Всяко лице в стаята носеше еднакво отчаяно, съкрушено изражение.
- Имаме храна за поне един месец - отговори Дароу. - Но това ще е без значение, ако няма кой да отбранява стените.
Капитан Ролф доближи масата.
- Припасите за огнените копия са на привършване. Ще е късмет, ако ни стигнат за утре.
- В такъв случай ще пестим и тях - обади се Манон. - Ще ги използваме само за по-висшите Валги, прехвърлили стената.
Ролф кимна. Още един мъж, на когото се възхищаваше напук на себе си - макар че напереното му поведение понякога я дразнеше.
С огромно усилие се възпираше да не надзърне към затворените врати на стаята. Където Астерин и Сорел щяха да я чакат на пост.
На тяхно място сега стояха Петра и Бронуен. Не като новите ѝ Втора и Трета, а просто като представители на клановете си.
- Да кажем, че стрелите ни стигнат за четири дни - каза смръщено Ансел от Брайърклиф. - А огнените копия издържат три дни, и то при икономична употреба. Какво ни остава след това?
- Катапултите са използваеми - предложи среброкосата представителка на елфите.
- Но те са далекобойни оръдия - вметна принц Галан, който имаше очите на Едион и Елин. - Не са за близки сражения.
- Тогава ни остават мечовете - програчи Едион. - И куражът.
Манон обаче знаеше, че и второто е на привършване.
- Ние можем да отблъскваме Железни зъби - каза тя. - Но няма как в същото време да ви помагаме по стените.
Дни наред удържаха несекващ поток от вещици.
- И какво, дойде ли краят? - попита Ансел. - До четири-пет дни вдигаме ръце пред Морат, така ли?
- Ще се бием до последно - изръмжа Едион. - До последна кръв.
Дори лорд Дароу не възрази. С това съвещанието приключи и всички се разотидоха.
Нямаше друго за обсъждане. До няколко дни щяха да се превърнат в щедро угощение за гарваните.
103
Бурята възпря армията им напълно.
През първата сутрин бушува толкова свирепо, че Роуан не виждаше на няколко метра пред себе си. На руките им бе забранено да летят и изпращаха само най-калените разузнавачи напред - и то по земя.