Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Досетих се - отвърна Елин, - когато Хасар ме нарече „глупава крава“.
Елида с усилие се бе възпряла да не се нахвърли на принцесата. И ако съдеше по ръмженето на елфите, дори по това на Лоркан, свещени богове... те също бяха на ръба.
Елин обаче просто бе килнала глава към принцесата, усмихвайки се. Както се усмихваше и сега.
Борте махна небрежно с ръка.
- За Хасар всички са глупави крави. В добро обкръжение си. - Усмивката на Елин се разшири. - Но не идвам да говорим за това. Трябва да обсъдим нас двете.
- Любимата ми тема - изкиска се Елин.
Борте се ухили.
- Жива си. Оцеля. Всички очаквахме да умреш. - Тя показа нагледно, начертавайки линия с пръст през шията си, и Елида настръхна. - Сартак вероятно ще ме прати да предвождам някой от фланговете в битката, но това съм го правила. И то добре. - Тя се ухили още по-широко. - Искам да предвождам твоя фланг.
- Аз нямам фланг.
- С кого ще влезеш в боя?
- Още не съм разсъждавала върху това - вирна вежда Елин. - Все пак не очаквах да оцелея дотук.
- Е, когато го измислиш, очаквай да ме видиш в небето над теб. Не ми се занимава със скучна битка.
Само свирепа рукинка като нея беше в състояние да нарече войната срещу стохилядна армия „скучна“.
Ала преди Елин да отвърне, преди Елида да попита Борте дали руните са готови да се бият срещу уивърни, младата рукинка изхвърча от шатрата.
Елида погледна към Елин. Лицето на кралицата беше мрачно.
Елин кимна към входа на шатрата.
- Вали сняг.
- От дни наред вали.
Елин преглътна шумно.
- Това е северен сняг.
***
Бурята връхлетя лагера с такава ярост, че Несрин и Сартак наредиха на руните да се покрият за цяло денонощие.
Несрин имаше чувството, че прекосявайки границата на Терасен преди няколко дни, бяха навлезли официално в сърцето на същинската зима.
- Продължаваме на север - обясни Кашин, разположен пред огъня в просторната шатра на Хасар.
- Все едно имаме избор - тросна му се Хасар, отпивайки глътка греяно вино. - Щом сме стигнали дотук, ще е глупаво да не продължим до Оринт.
Несрин, седнала на някакъв нисък диван заедно със Сартак, още се двоумеше каква работа има на тези съвещания. Как бе възможно да стои в една шатра с кралски особи, рамо да рамо с наследника на хаганата.
Императрица. Думата сякаш надвисваше над главата ѝ с всяка глътка въздух, с всяко движение.
- Народът ни и преди се е изправял пред подобни предизвикателства - изтъкна Сартак. - Ще посрещнем и тази трудност.
През последните седмици Сартак будуваше до малките часове на нощта, зачетен в докладите и военните дневници, посветени на хаганатски воини и главнокомандващи от предходните поколения. Носеха цял сандък от хаганата - именно с тази цел. Принцът вече беше чел повечето. Но не пречеше да опресни паметта си.
И тя беше съгласна с него, ако това увеличаваше шансовете им за победа над стохилядната вражеска армия.
- Изобщо няма да ги достигнем, ако бурята не утихне - каза Хасар и надникна смръщено към спуснатите крила на входа на шатрата си. - Върна ли се в Антика, повече няма да я напусна.
- Нима не обичаш приключенията, сестро? - усмихна се леко Кашин.
- Не и в замръзнал пъкъл като този - измърмори Хасар.
Несрин се подсмихна и Сартак преметна ръка през раменете ѝ. Небрежно, безгрижно докосване.
- Продължаваме напред - каза принцът. - Чак до стените на Оринт. Заклехме се да го сторим, а ние не отстъпваме от обещанията си.
Несрин можеше да се влюби в него и единствено заради тези негови думи. Тя се притисна с безмълвна благодарност към топлото му тяло.
- Тогава да се молим - отвърна Кашин - тази буря да не ни забави толкова, че от Оринт да не остане нищо за спасяване.
102
Разчистили бяха една малка стая до тържествената зала за преклонението.
Мъждукащата светлина на шепата свещи танцуваше по древните камъни около масата, върху която го бяха разположили.
Лизандра стоеше до вратата, вперила взор в покритото с чаршаф тяло в дъното на стаята.
Рен беше коленичил пред него със сведена глава. Стоеше така от часове. Още откакто по залез се разчу, че Муртауг е загинал.
Посечен от валгски войници, докато се борел да потуши нашествието им през градските стени, когато обсадната кула ги достигнала.