Света троица [Войните на Розите-2]

— Трънинг! — облекчено въздъхна по-младият мъж. — Дай ми коня си! Трябва да ги хванем, да ги повалим! Балиън е изчерпан. Бързо, човече, слизай от коня!

— Това се брои като бойна заповед, милорд Егремонт. Не се причислява към политиката и целите на бащиния ти род, а е просто въпрос кой ще язди и кой ще ходи пеша. Боя се, че избирам язденето, милорд.

— О, невернико… — задави се от яд Томас. Посегна към поводите му, но старата кранта на Трънинг се отдръпна. — Ще накарам да те обесят за неподчинение.

— Тъй ли мислите, милорд? Имам чувството, че баща ти повече ще се загрижи за това колко от хората му си загубил днес, без да му занесеш и една глава от рода на Невил. Или си намерил, бароне? Намери ли си поне една важна глава от Невилови, която да закачиш за косата на седлото си? Не съм видял такава.

Томас замлъкна, отказа да отговори дори с думичка на саркастичните забележки. Нито той, нито баща му можеха да знаят, че Солсбъри ще доведе със себе си толкова много от най-добрите си воини. Изпусна въздуха от издутите си бузи. Биха се добре, хората от рода на майка му. Трябваше единствено да оцелеят след нападението му и те се справиха успешно. Знаеше, че заедно с мъжете му сигурно са заклали поне стотина от най-добрите воини на Солсбъри, но сега гледаше как ядрото им от рицари все повече се отдалечава, оттегляше се под строй. Ако си беше запазил резерва, няколко дузини стрелци можеха да ги покосят. Томас наблюдаваше мрачно как чичо му се измъква от капана, който му беше заложил. Изруга пресекливо. Искаше да се освободи от шлема, но кръвта сигурно го беше залепила за косата и скалпа му в подгизнала маса, затова се отказа. Трънинг продължаваше да стои и да го наблюдава, предъвкваше мустака си, сякаш представляваше деликатес за прегладнял човек.

— Можеш да докладваш на баща си, че си се бил добре, милорд. Не бих излъгал, че не е така. Ти почти стигна до стария дявол. Видях те.

Томас вдигна очи, изненадан, и се зачуди дали отново не го взимат на подбив. Не видя присмех в изражението на боеца и сви рамене.

— Но не е достатъчно, нали?

— Не и днес — отвърна Трънинг. — Мъжете се препъват и падат по лице, така стоят нещата в живота. Но няма значение. Кой остава прав накрая — това е най-важното.

Томас усети как се смръщва, изумен, че Трънинг не го обвинява за това, че нямат победа днес. Разтърси глава и с това накара дребния мъж да се усмихне.

— Ще ти доведа коня, милорд. Още като го купуваше, ти казвах, че е твърде едър, но пък е неустрашим. Изтощен или не, ще те закара до вкъщи.