Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
В момента, в който ме съзря, Джанет ми се усмихна най-сърдечно, а аз й отделих специално внимание. Наближаваше трийсетте, но изглеждаше с няколко години по-възрастна. Имаше гъсти тъмнокестеняви коси, светла кожа и малко, стегнато тяло. Очите й бяха сини и красиви, но в тях прозираше някаква тъга — сякаш въпреки младостта си, бе страдала много. Сигурно затова Джанет пристигаше на работа винаги облечена като Смъртта. Неизменно носеше черно от глава до пети. Днешният ден не представляваше изключение.
— Добро утро — каза Джанет с тон на леко раздразнение зад широка усмивка. — Защо закъсня толкова?
Усмихнах се мило на супер преданата си асистентка. Всъщност, като изключим погребалния тоалет и неизменното й желание да е в час дори с най-дребните пикантни подробности около мен, я намирах за изключително приятна. Разчитах на нея в службата така, както разчитах на Гуин у дома. Независимо дали ставаше дума за плащане на сметките ми, за поддържане на личното ми брокерско счетоводство, за следене на графика ми, уреждане на пътуванията ми, плащане на курви, или разправии с дилъри на дрога, или за лъжене на жената, за която бях женен в момента, нямаше задача, която да се опре за Джанет и която тя да не е готова да изпълни безрезервно. Беше невероятно компетентна и никога не допускаше грешки.
Джанет също беше израснала в Бейсайд, но останала сираче от малка. Майка й била добра жена, но баща й я скъсвал от тормоз — абсолютно животно. Правех всичко възможно тя да се чувства обичана и желана. И я пазех така, както тя пазеше мен.
Когато Джанет се омъжи предишния месец, аз й вдигнах фантастична сватба и я отведох с огромна гордост до олтара. Беше в снежнобяла булчинска рокля на „Вера Уанг“ — платена от мен и избрана от Графинята, която освен това отдели и два часа, за да гримира лично Джанет. (Да, Графинята беше и бъдеща майстор-гримьорка.) Та Джанет изглеждаше абсолютно ослепително.
— Добро утро — отвърнах аз с топла усмивка. — Шумът в залата звучи добре днес, нали?
Равнодушно:
— Винаги си е звучал добре. Но ти не ми отговори. Защо закъсня толкова?
Нахална мацка си беше, че и любопитна! Поех дълбоко въздух и попитах:
— Надин да е звъняла случайно?
— Не. Защо? Какво е станало? — Скорострелни въпроси. Очевидно надушваше сочната клюка.
— Нищо не е станало, Джанет. Снощи позакъснях, а Надин се ядоса и ми плисна чаша вода в лицето. Това е. Всъщност чашите бяха три, ама кой ти ги брои изобщо? Последвалите събития обаче не се поддават на описание, но в крайна сметка трябва незабавно да й пратя цветя, иначе още от днес ще трябва да си търся съпруга номер три.
— Колко да изпратя? — попита тя, като взе тефтера си и писалката „Монблан“.
— Не знам… нещо за три-четири хиляди. Абе, кажи им да пратят целия си шибан камион. И да включат куп лилии. Тя си пада по лилиите.
Джанет присви очи и стисна устни в смисъл: „Нарушаваш негласната ни уговорка, че част от възнаграждението ми включва правото ми да знам всички подробности, колкото и кървави да са те!“ Но бидейки професионалист с чувство за отговорност, само каза:
— Добре, после ще ми кажеш.
Кимнах неубедително.
— Не знам, Джанет, ще видим. Та, кажи ми сега какво става.
— Ами, Стив Мадън се мотае някъде наоколо и ми се стори доста притеснен. Съмнявам се, че ще е особено полезен днес.
Усетих моментален прилив на адреналин. Стив Мадън! Браво бе, при цялата лудост и безумие от ранни зори направо забравих, че днес щеше да е първичното публично предлагане на акции от обувната компания на Стив Мадън. И че преди още да е свършил денят, в касата ми щяха да влязат още двайсетина милиона зелени гущери. Хич нямаше да е зле! А Стив трябваше да произнесе кратко слово пред брокерите в залата, така нареченият „малък цирк“. Е, това вече щеше да е интересно за гледане! Не бях убеден, че Стив няма да си глътне езика, след като съзре дивите погледи на всичките откачени млади стратънци.