Годината на Кобрата [bg]

— Но Мерире не би посмял да действа, докато сме под закрилата на хетите.

— Той едва ли има нужда от разрешението им за каквото и да е — почти се засмя Набила. — Много е опасен и не ни мисли доброто.

— И все пак — намесих се аз — това е само половината от мистерията. Получихме онова тайно послание, преди да напуснем Египет. Набила, нали ти разказах за него? Сега разбирам защо ни бе наредено да убием Мерире.

— Да, аз също — съгласи се Джарка. — Ще пътуваме на юг през хълмистата земя на Ханаан — замисли се. — Ако фараонът Ехнатон е все още жив, може да се опита да се свърже с нас. Имам чувството, че ще го направи и че други, както и Мерире, ще дебнат — думите му увиснаха във въздуха.

Взех парче агнешко и го натопих в купичката с билков сос. Известно време седях така със затворени очи и дъвчех внимателно. Джарка и Набила имаха право. Имах репутация на хитрец, но се чувствах като глупак, който попадаше от една клопка в друга. Ай просто не ни искаше в Египет, но защо? Сега се намирахме между две армии и предстоящо опасно пътуване на юг. И всички онези слухове, че Ехнатон се крие в Ханаан. Нима Ай наистина вярваше, че бившият му зет ще се разкрие? И после какво? Ще го залови? Ще го убие? Хвърлих бърз поглед на Набила — тя бе потънала в собствените си мисли.

— Както казах по-рано — заяви тя, — ако Ай иска да нанесе удар, убиецът трябва да е сред нашите хора. Ако хетите предложат водачи, ние ще откажем, същото се отнася и за всякакви придружители…

— Продължавай.

— Мисля… — вдигна бокала с вино и се закашля, после се обърна и се изплю елегантно в малката купа до себе си. — Мислих много внимателно, лорд Маху, и то не само за удоволствията с теб! — засмя се дяволито. — Искам да се върна като твоя жена. Искам да се върна в Египет. Не искам да умра в чужда земя и костите ми да се белеят насред пустошта, оглозгани от чакали и лъвове. Ако лорд Ай не те иска в Египет, това означава, че е решил, че никога вече няма да се върнеш. Да, Ехнатон може и да се покаже. Ако това стане, ще се случи нещо ужасно. Всеки един от нас обаче… — задъвка устната си тя — жест, който напомняше Нефертити.

Всъщност бях осъзнал колко много Набила прилича на онази отдавна мъртва кралица: красива, игрива, флиртуваща и с остър като бръснач ум. Улових погледа на Джарка и леката подозрителна искрица. На много малко хора вярваше. Мислите му бяха за мен отворена книга. Обмисляше вероятността самата Набила да е тайният убиец. Съпругата ми остави косата да скрие лицето й, погледна бързешком Джарка и я прибра отново.

— Всеки един от нас — повтори тя — може да е предателят и това включва и мен, нали? Трябва да приемете причините ми да искам да се върна в Египет. Готова съм да дам какъвто обет поискате, че не съм предател. Искам да дам и втори обет, на който бог кажете, че сред нас има предател, убиец, само че не знам кой е той. Само че…