Годината на Кобрата [bg]

— Изненадан ли сте, че говоря египетски, лорд Маху? Отгледан съм в двора на Аменхотеп Великолепни — времена, когато ако фараонът само вдигнеше пръст, народите на Деветте лъка се разтреперваха от страх.

— Това не се е променило — отвърнах аз.

— Така ли? — обади се принц Зананза на език, достоен за всеки царедворец в Тива. — Наистина ли е така? — повтори той и вдигна бокала си. — Добре дошли. Поздравявам ви за красотата на булката ви. Надяваме се, че пътуването ви обратно няма да е прекалено тежко. Разбрахме за бойната галера — замълча, за да се наслади на смеха, последвал забележката му. — Ние ще се погрижим за безопасността на пратениците на фараона — посочи нашите бокали. — Може да са обковани с мед, но вътре са черепите на враговете на баща ми.

Набила бързо остави своя. Аз отпих жадно от моя, както и Джарка.

— Заплашвате ли ни — попитах — с тези приказки за миналата слава на Египет и черепите на враговете ви? Мечът лесно се изхлузва от ножницата си и тъй ще направи и този на фараона, за да посече враговете му.

— А сега вие ли заплашвате? — вдигна глава цар Супилиум.

— Ние не заплашваме — отвърнах твърдо аз. — Дошли сме да разберем какви са намеренията ви — махнах с ръка да покажа палатката. — Лахиш е изпепелен, принцовете му — унизени, а съпругите и дъщерите им са робини на войниците ви.

— Защитаваме границите си.

— Доста далече от дома — вметна Джарка.

— Както и египетската армия — загрубя гласът на Супилиум.

Жуженето на разговорите около нас замря. Той щракна с пръсти. Един слуга притича в светлия кръг и постави глинен съд на земята. При знака на Супилиум той вдигна капака и извади за косата отсечена глава с увиснали остатъци от кожата на врата. Загледах се в лицето с полупритворени очи и разпознах един от Вредителите, с когото се бях срещнал в Тире най-напред.

— Заловихме го — обясни Зананза — на връщане от Тире. Носеше писма от вашия генерал Хоремхеб. Знаехте ли, че великият генерал вече е поел по пътя на Хор?

— Не! — запротестира Джарка. — Не е възможно!

Аз се присъединих към Джарка. Атмосферата в палатката загрозя.

— Така че кажете ми какво правите тук? — изсъска Супилиум. — Защо сте дошли? — размаха ръце подигравателно. — Да преговаряте за мир? Да говорим за политика? Да ни дадете гаранции? Само губите времето ни!

— Казвате, че е носел писма от генерал Хоремхеб — посочих отрязаната глава на ръба на глинения съд, — но това е невъзможно!