Годината на Кобрата [bg]

Минахме по моста към едно истинско свърталище на ужаса, сякаш всички демони от отвъдното се бяха стекли из пясъка и скалите, с огнени червени коси и лъскави черни очи, изпълнени със злост. Пищящи пленници биваха влачени към пазарището в центъра на лагера, за да бъдат продадени на най-щедрия платец. Възрастните биваха издърпвани за косите и жестоко удушавани. Жените биваха събличани и опипвани, семейства — разделяни, а имуществото им — трупано на купчини пред палатките на Командирите на Хилядата воини, за да бъде по-късно разделено между войниците. Трима наемници, заловени да крадат от общия склад, бяха разпнати на колове, а мъчителите им сякаш не чуваха пронизителните писъци. Готварски огньове пукаха и пращяха. Пияни войници се полюляваха напред-назад, макар че редът се поддържаше от стражи от царските отряди с характерни остри шлемове, плетени метални ризници, кожени поли и боядисани ботуши. Никой не дойде към нашата малка свита от трийсет наемници и десетина писари. От време на време долиташе по някоя ругатня и на няколко пъти се наложи да извадя меча си, когато ни замеряха с конски фъшкии, но иначе нищо особено не се случи.

Влязохме в царското заграждение. На входа се намираха принцът на Лахиш и главните му придворни — чисто голи, с изтръгнати езици и прогорени очи. Бяха завързани на колове с кръстосани крака — живи мъртъвци, чиято едничка слава сега бе да бъдат лизани от жълтеникавите песове в лагера. В ограждението се издигаше огромен олтар, построен с камъни от градските стени, облян в кръв и заобиколен от хетските знамена от конски опашки. Около него бяха струпани голите тела на мъже и жени с прерязани гърла, насинени и оцапани — зловещи жертвоприношения на Ша-рума, хетския бог на бурите. Цялата плячка от скъпи дрехи, сребърни и златни плочки, инкрустирани бокали и скъпи оръжия беше струпана накуп. Наблизо коняри обучаваха колона заловени коне, а на ниски маси писари преглеждаха заграбените от храмовете и библиотеките на Лахиш ръкописи.

Стражи повдигнаха платнището на царската палатка и бяхме въведени в натежала от парфюми тъма, осветена от маслени лампи. За миг останахме неподвижни, замаяни от бързата смяна на светлината, после един глас ни подкани да се приближим. Назад в сенките седяха още стражи, но погледът ми беше привлечен от група мъже, седнали на няколко маси в далечния край на палатката. Огледах се. Наоколо лежеше още плячка — сандъци и ковчежета, ракли и кожени дисаги, отворени и преливащи от ценности: фигурки от слонова кост, бродирани платове, драгоценни камъни и перли. Група млади жени само по препаска седяха скупчени като изплашени яребици с ръце, завързани със златни въжета. Свитата ни оставиха навън. Протестите на Джарка първи нарушиха мълчанието.