Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Погледът се извърна.

— Да. Познавах ги. Това може да е укреплението Бор, най-северната им отбранителна позиция на този бряг на Стратем. Следващото селище трябва да е Северна цитадела, но това е много на юг, а сведенията ми са твърде остарели. Надявам се, че ще стигнем друго населено място преди това.

— Какво се е случило с тях?

— Наистина ли не знаеш историята?

— Само това, което са ми казвали корелците. Нещо за война в талийските земи на север.

— Да. Война, продължила десетилетия. Завоевателна война, водена от Келанвед из целия континент. И навсякъде, където отиваха армиите му, срещу тях се опълчваха гвардейци. От Кан до Тали, дори в равнините Сети, наемническите роти на Пурпурната гвардия развяваха знамената си със сребърни дракони срещу скиптъра на нахлуващите малазански войски. Най-накрая, след десетилетия, падна последната им наследствена крепост, твърдината на рода Д’Авор в планините Фен. Наричаха я Цитаделата. Келанвед я срути със земетресение. Изби хиляди от собствените си хора.

След тези думи Пътника притихна, взирайки се в огъня. По някаква причина сега бе по-открит и говореше повече, отколкото през останалите месеци, прекарани заедно. Ереко изчака малко и тихо го подкани:

— Чувал съм много за този император. Защо не е използвал ужасните си имасски воини срещу Гвардията?

Пътника продължи да се взира в пламъците, без да помръдне и Ереко си помисли, че се е изгубил в спомени и няма да му отвърне, но изведнъж мъжът проговори, без да извръща очи от огъня:

— Чувал ли си за клетвата на К’азз?

— Чух, че се е заклел да се противопоставя на малазанците.

— Повече от това. Много повече. Вечна съпротива до падането на Империята. Обвърза ги, шестстотин мъже и жени. Обвърза ги по-плътно, отколкото самите те подозираха, струва ми се. Келанвед нареди на имасските воини да ги смажат, но те отказаха.

Този отговор изненада Ереко.

— Защо са отказали?

Малко неща по тази земя и в това младо време го ужасяваха, ала войската от безсмъртни бе едно от тях.

— Никой не знае със сигурност. Но аз чух, че…

Гласът му заглъхна и Пътника се умисли.

— Да? Какво си чул?

Мъжът се намръщи. Може би бе решил, че е разкрил достатъчно. Начупи една съчка на парчета, които после хвърли върху жаравата.

— Чух, че имасските воини казали на Келанвед, че няма да е редно да се опълчат срещу такава клетва. Но съм сигурен, че тя вече е като проклятие за тези, които са я положили.