![Целувката на змията [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/7/celuvkata-na-zmiyata-bg-download.jpg)
Целувката на змията [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-003-5
- Переводчик: Петя Христова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:
Джоана коленичи и докосна изсъхналите треви и цветя. Разпаднаха се от най-лекия допир. Изправи се и тръгна по изсъхналата пътека, която водеше към гората. Гили кацна на рамото й, докато Джоана продължаваше да върви и стигнаха до поляна, където тревата беше зелена. Пътечката лъкатушеше безцелно през тревата, сякаш в търсене накъде да отиде. Нататък завиваше през други треви и цветя.
Гили започна да грачи, подканяйки Джоана да продължи да върви, за да й подскаже, че се приближава до целта, но тогава тя чу някой да вика името й. Моментално разпозна гласа и се зарадва, че ще остави следването на пътеката.
— Джоана, каква приятна изненада — каза Харолд Аткинс. — Бях зад плевнята — посочи той с глава — и те видях да минаваш, но бях по средата на застрелването на една кобила. — Усмихна се и пое през поляната с широки крачки към нея.
— Радвам се да те видя толкова скоро, Харолд — отвърна тя. Дори когато трябваше да върши работата си като ветеринар, Харолд беше облечен с костюм и излъскани обувки. Почувства се зле облечена — с работните дрехи, червения шал около неизмитата й коса, дънки, вълнено палто и големи гумени галоши.
— Нямаше как да те видя и да не те поздравя — усмивката му беше заразителна. — Виждам, че Гили се оправя.
— О, да, изведнъж живна. Отдъхнах си. Тъкмо се разхождахме.
Целунаха се по бузите и Джоана забеляза, че й хареса как Харолд ухае на сапун, гора, но и на океан. Може би просто усещаше свежият въздух на Норт Хемптън.
— Ще се радвам да те изпратя до вкъщи, ако нямаш против. Денят е прекрасен — каза Харолд.
Тя прие предложението му. Двамата не спряха да говорят и да правят планове да вечерят скоро заедно и Джоана напълно забрави за странната следа от изсъхнали цветя.
Глава тринайсета
Криеница
„Дракон“ беше осемнайсетметрова лъскава, бяла спортна яхта с триметров кил, вдигаше скорост от четирийсет и четири възела при 2330 оборота в минута, но сега въжетата я държаха акостирала на кея на остров Гарднър. Лодката имаше три нива. В горната й част се намираше външната галерия с капитанската кабина, в която имаше хладилник с чекмеджета, бар, охладители, няколко кутии за съхранение и кутия за риба. С други думи имаше много места, които да се използват за скривалища. Под нея беше второто ниво — тиковата палуба имаше люк, който водеше до допълнителни места за складиране; десен борд с обърната обратно на посоката на движение пейка, под която имаше отделения за въжета и екипировка.
Под палубата се намираше вътрешната галерия: тиков под и стени от черешово дърво, резбовани шкафове и бежови кожени седалки. Към кърмата беше главната каюта, в която се намираше биометричен сейф, който само Килиан можеше да отвори с отпечатък от показалеца си (беше твърде малък за това, което Фрея търсеше), както и многобройни шкафове и гардероби; вдясно беше каютата за екипажа с три места, под които имаше още възможности за съхранение; следваха салонът и кухнята с черни гранитни плотове и много шкафове. Фрея няколко пъти беше претърсила машинното и трите тоалетни.
Скришни места имаше на всеки сантиметър от „Дракон“.
Фрея беше претърсила лодката от носа до кърмата, но едно отделение можеше да е скрито в друго, като поредица от матрьошки, затова започна търсенето отново.
Сега се намираше в кабината на екипажа, която се ползваше и като гостна. Повдигна горната част на едно от леглата и извади всички завивки, поставени под него. Както и предполагаше, откри тайна врата на дъното. Опита да я отвори, но нямаше дръжка. Трябваше й нещо, което да подпъхне и да я повдигне. Обърна се, за да вземе нож от кухненското чекмедже и се озова лице в лице с Килиан, който се беше промъкнал зад нея и я беше наблюдавал. Не го беше чула да се качва на лодката или да слиза по стълбите, сякаш просто беше долетял до долу.
Той изглеждаше объркан, но в пронизващите му очи се четеше и нещо друго. Тя не можеше да определи дали беше гняв или разочарование.
— Какво става? Какво търсиш?
Фрея се опитваше да изглежда глуповато.
— Търся друга възглавница. Мисля, че си разтегнах гръбнака в бара заради кофите с лед. Не знам защо не използвам магия, за да ги качвам горе. Сега ми трябва нещо, което да ме прикрепя, докато спя, за да не ме боли толкова много — стисна дясната си ръка.