![Мрачни дни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/0/mrachni-dni-bg-download.jpg)
Мрачни дни [bg]
- Автор: Ленди Дерек
- Серия: Скълдъгъри Плезънт #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Арт Лайн
- ISBN: 978-954-2908-24-1
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мрачни дни [bg]». Краткое содержание книги:
Тялото стискаше нещо в мъртвата си дясна ръка — кост, покрита със съмнителни дрипи. Валкирия не искаше дори и да мисли, че костта може да принадлежи и на Скълдъгъри. Отчаяно й се искаше да повика скелета по име, но самата идея да наруши зловещата тишина наоколо й се струваше страшна и отблъскваща. От друга страна не й идваше на ум и какво друго да стори. Можеше с месеци да обикаля из този град и пак да не открие детектива. Не. Не, порталът трябваше да се е отворил някъде съвсем близо до настоящото местоположение на Скълдъгъри. Той беше някъде наоколо. Трябваше да е някъде наоколо.
Валкирия се обърна и пое обратно по стъпките си, стигна до палтото си, грабна го и продължи да крачи бързо. Върна се на уличката, на която я беше изхвърлил порталът. Последва я до самия й край в обратна посока — уличката я отведе до входа на пещера. Момичето отново пусна палтото на земята, щракна с пръсти и призова пламък в дланта си. После пристъпи от ярката слънчева светлина в непрогледния мрак пред себе си.
Крачейки, погледът й се плъзгаше по лавици, издълбани в каменните стени, видя маса, издялана от цял каменен блок. В някои части от пещерата пламъкът в ръката й не й трябваше — в камъка бяха изсечени прозорци, разположени така, че да поемат оптимално слънцето и да го насочват надълбоко в мрака. Пещерата свърши с гладка стена, препречваща коридора. Валкирия се обърна, за да се върне, но в този миг видя още една кост да се валя в мръсотията на пода, а до костта — каменни стъпала, които водеха някъде нагоре. Момичето пое по тях.
Стигна в стая с три грамадни прозореца, през които струеше слънчева светлина. Валкирия угаси пламъка в дланта си. Изкачи последното стъпало и застина. Насред стаята лежеше скелет. Дрехите му бяха на парцали, но още личеше, че са били ушити така, че да създават илюзия, че с тях е облечено живо тяло с плът и кръв, а не голи кости. Отдалеч се виждаше, че скелетът няма крака — крачолите на панталоните му бяха празни. Дясната му ръка също липсваше. Скелетът лежеше по гръб, оголеният му гръден кош беше покрит с прах и мръсотия. Не помръдваше.
Една ледена ръка стисна сърцето на Валкирия. Тя изхлипа, после опита да изрече името му, но не успя. Първата й стъпка беше несигурна, защото краката й се бяха подкосили. Тръгна към скелета бавно, съвсем бавно, докато застана над него в средата на стаята.
— Ехо? — прошепна. Скелетът продължаваше да си лежи съвършено неподвижно. — Аз съм. Дойдох да те спася. Чуваш ли ме? Намерих те.
Нямаше дори повей, който да раздвижи парцаливите дрехи.
Валкирия коленичи до скелета.
— Моля те, кажи нещо. Моля те. Толкова ми липсваше, толкова се измъчих, докато те намеря. Моля те.
Тя посегна да го докосне и в този миг Скълдъгъри Плезънт извъртя рязко глава към нея и кресна:
— Бау!
Валкирия изписка и падна назад, а Скълдъгъри се разсмя истерично, сякаш това беше най-смешното нещо, което е виждал през живота си. Още се смееше, когато момичето се изправи на крака и се вторачи в него, а от погледа й започна да се смее още по-неконтролируемо. От смеха костите му затракаха, Скълдъгъри се надигна тромаво и се подпря на единствения си останал лакът.