Парижката книжарница
- Автор: Георге Нина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- ISBN: 978-954-742-209-4
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Парижката книжарница». Краткое содержание книги:
Вдигна поглед и видя Катрин да стои в рамката на вратата.
— Тя ме е… — започна Пердю, посочи писмото. — Аз съм я… — Не намери думата. — Оказа се, че е било съвсем различно.
Коя е истинската дума?
— Обичал? — попита след минута Катрин.
Точно така. Това е думата.
— Но това е хубаво.
— Вече е твърде късно.
Всичко е изгубено. Аз съм изгубен.
— Тя ме е напуснала…
Кажи го, по дяволите!
— Напуснала ме е от любов. Точно така.
— Ще се видите ли отново? — попита Катрин.
— Не. Тя е мъртва. Отдавна е мъртва.
Затвори очи, за да не вижда Катрин. Знаеше колко ще я нарани.
— Аз също я обичах. Обичах я толкова силно, че когато тя си отиде, престанах да живея. Тя е умирала, а аз си мислех само колко подло е постъпила с мен. Държах се като глупак. Прости ми, Катрин, но и днес се държах глупаво. Не съм в състояние да говоря истински за това. Трябва да си отида, преди да ти причиня болка. Позволяваш ли?
— Разбира се, че можеш да си отидеш. Не ми причиняваш болка. Това е нашият живот. Вече не сме 14-годишни деца. Когато човек няма кого да обича, става по-особен. Във всяко ново чувство влиза част от старото и трябва да мине време, докато изчезне. Такива сме ние, хората.
Катрин говореше спокойно, едва ли не делово.
Погледна към кухненската маса. Тя бе донесла цялото нещастие.
— Иска ми се и моят мъж да ме бе напуснал от любов. Това е най-прекрасният начин да бъдеш изоставен.
Пердю направи крачка към нея, прегърна я нежно — и я почувства ужасяващо далечна.
13.
Направи сто лицеви опори. Водата вреше. След първата глътка кафе си заповяда да направи сто клякания. Накрая целият трепереше.
Взе студен и горещ душ. Избръсна се и се поряза на няколко места. Изчака кървенето да спре, изглади бяла риза, върза си вратовръзка. Сложи няколко банкноти в джоба на панталона и наметна сакото.
На излизане не погледна към вратата на Катрин. Тялото му копнееше за прегръдката ѝ.
А после какво? Аз ще се утеша, тя ще се утеши, накрая ще сме като две използвани носни кърпички.
Извади от пощенската кутия поръчките за книги, оставени от съседите. Поздрави Тиери, който бършеше от масите нощната влага.
Погълна набързо омлета със сирене, без да усеща вкуса му. През цялото време не откъсваше очи от сутрешния вестник.
— Какво има? — попита Тиери и сложи ръка на рамото му.
Жестът беше толкова лек, толкова приятелски — но мосю Пердю трябваше да стисне зъби, за да не го отблъсне.
Как ли е умряла? От какво? Имала ли е болки, викала ли ме е? Сигурно всеки ден е гледала към вратата. Защо бях толкова горд?
Защо трябваше да стане по този начин? Какво наказание заслужавам? Дали да не се самоубия? Поне веднъж да постъпя правилно.
Пердю продължи да чете рецензиите. Четеше напрегнато, с маниакална съсредоточеност, решен да не изпусне нито една дума, нито едно мнение. Подчертаваше, драскаше коментари и забравяше прочетеното.
Прочете всичко още веднъж.
Дори не вдигна глава, когато Тиери рече:
— Вижте онази кола. Стои там от снощи. Дали пък някой не спи вътре? Сигурно пак са дошли почитатели на онзи писател.
— Мислите, че са тук заради Макс Жордан? — промълви Пердю.
Дано момчето не извърши моите глупости.
Тиери тръгна към колата, но човекът вътре даде газ и бързо се отдалечи.
Чула е смъртта и се е уплашила. Пожелала е да отида при нея и да я пазя. А аз не отидох. Седях си тук и се самосъжалявах.
Започна да му се гади.
Манон. Ръцете ù.
Писмото. Миризмата ù, почеркът. Толкова живи. Тя ми липсва.
Мразя се. Мразя я!
Защо е допуснала да умре? Сигурно е станало недоразумение. Тя е жива. Някъде там.
Стигна тичешком до тоалетната и повърна.
Неделята се оказа шумна.
Премете палубата. Подреди книгите, които през последните дни бе отказал да продаде. Напасва ги до милиметър. Сложи нова ролка в касовия апарат. Не знаеше какво да прави с ръцете си.
Ако оцелея този ден, ще живея още дълго.
Обслужи един италианец.
— Наскоро видях книга с очилат гарван на корицата. Преведена ли е вече?
Снима се с двойка туристи, прие поръчки за ислямски книги от Сирия, продаде чорапи против тромбоза на една испанка, напълни паничките на Кафка и Линдгрен. Докато котките се мотаеха из кораба, Пердю прелисти каталог, който възхваляваше не само най-известните истории от шест думи от Хемингуей до Мураками, събрани в комплект за маса, а и солници, бурканчета за пипер и подправки с главите на Шилер, Гьоте, Балзак и Вирджиния Улф. От темето на писателите се сипеше сол, пипер или захар.