![Тайната на фараоните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/0/tajnata-na-faraonite-bg-download.jpg)
Тайната на фараоните [bg]
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #13
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-05-3
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на фараоните [bg]». Краткое содержание книги:
— Хаген е избягал и се е върнал в Малта. Ще се опита отново да купи артефактите, преди да бъдат изложени публично. Ако не успее, ще се опита да ги открадне. Обещава да докладва след два дни.
— Сега Хаген е единствената следа към нас — каза Хасан. — Трябва да го елиминираме. Незабавно.
— Не и преди да се сдобие с артефактите. Искам онези плочки да са в ръцете ни или да бъдат унищожени, преди някой да успее да ги възстанови.
— Струват ли си наистина толкова усилия? — попита Хасан. — Дори не сме сигурни какво пише на тях.
Шакир се беше изморил от безкрайните въпроси на Хасан.
— Чуй ме — излая той. — На път сме да приспим лидерите на Европа, което ще ни даде картбланш да анексираме най-ценната част от този континент без никаква съпротива. Ако някой открие следа към антидота по тези плочи — ако някой се досети как да противодейства на Черната мъгла, — тогава целият ни план, който изцяло разчита на това, ще се провали. Как не можеш да го разбереш?
Хасан се сви.
— Разбира се, но защо мислиш, че тази информация ще бъде открита върху тези артефакти?
— Защото точно тях е търсил Наполеон — каза Шакир. — Чул е слухове за Мъглата, изпратил е хора в Града на мъртвите и е изнесъл всичко, което е успял да открие. По чист късмет успяхме да сглобим формулата от онова, което е останало непокътнато, и от откритото в залива. Това означава, че голяма част от информацията е отнесена. Европейците са я отмъкнали от предците ни. Няма да им позволя да я използват срещу нас. Ако на някоя от тези реликви има информация за това, те трябва да бъдат взети и унищожени. И чак тогава ще елиминираме Хаген.
— Той е твърде слаб, за да стори това сам — каза Хасан.
Шакир се замисли, после отвърна:
— Съгласен съм. Изпрати група от новите агенти да му помогнат. Със заповеди да го накарат да изчезне, след като всичко свърши и той се превърне в пасив.
Хасан кимна.
— Разбира се. Ще ги избера лично. Междувременно, другите пристигнаха и чакат да говорят с теб в бункера.
Шакир въздъхна. Колкото и да му беше неприятно, и той трябваше да отговаря пред някого. Озирис беше частна военна сила, началото на империя, която щеше да контролира правителства, вместо да отговаря пред тях. Но в много отношения, поне докато планът им не дадеше резултат, тя беше и корпорация, на която Шакир беше президент и главен изпълнителен директор.
Другите, както ги нарече Хасан, бяха еквивалентът на акционери и членове на управителния съвет, макар че всички имаха по-високи цели от обикновения бизнес успех. Дори безмерното богатство не беше достатъчно за тези мъже. Те ламтяха за власт и контрол, искаха свои империи, и Шакир беше човекът, който ще им ги осигури.
14
Шакир тръгна към блещукащата тръба и дългата постройка от бетонни блокове, която съдържаше една от многото му помпени станции. Двама от хората му стояха на пост там. Отвориха вратите и ги задържаха, вперили поглед право напред. Знаеха, че не бива да гледат Шакир в лицето.
Щом влезе, той тръгна към задната част на сградата. Една решетка го разделяше от миньорския асансьор. Отвори я, влезе в кабината, която бе предназначена за големи групи хора и тежко оборудване, и натисна бутона за надолу.
Две минути и сто и двайсет метра по-късно вратите се отвориха и Шакир излезе в подобно на пещера подземно съоръжение, озарявано от скрити в пода и стените лампи. Част от пещерата беше естествена, останалата част бе издълбана от миньорите и инженерите на Шакир. Тя беше дълга сто и осемдесет метра и почти изпълнена с огромните помпи, с размери колкото малки къщи, и десетина големи тръби, които се извиваха и лъкатушеха из пещерата, преди да се срещнат в централен участък, който продължаваше надолу в земята.
Шакир свали слънчевите очила, впечатлен както винаги от съоръжението. Мина покрай огромните машини към контролния център, където големи екрани показваха картата на Египет и голяма част от Северна Африка. Серия от линии кръстосваха по картата, пренебрегвайки всички граници. Цифри до всяка линия посочваха налягането, дебита и обема. Той остана доволен от малките флагчета, примигващи в зелено.
Накрая стигна до луксозната конферентна зала. Ако не се броеше липсата на гледка, залата беше същата като заседателните зали във всеки корпоративен небостъргач. Махагоновата маса в центъра бе обградена от луксозни кресла, в които седяха дебели мъже. Екраните по стената показваха логото на „Озирис“.
Шакир се настани начело на масата и огледа събралите се. Петима египтяни, трима от Либия, двама алжирци и по един представител от Судан и Тунис. Шакир бе създал „Озирис“ от нулата и я превърна в главна международна корпорация само за няколко години. Формулата на успеха му изискваше четири основни съставки: усилена работа, безмилостна хитрост, връзки и, разбира се, пари. Чужди пари.