Тайната на фараоните [bg]

— Мисля, че трябва да спрем — каза той.

— Стига, Пол — извика Гамей, — не е толкова далече. Още един хълм и ще можеш да поспреш в чудотворните води на най-новото езеро на света, да полежиш на плажа на Гафса.

Районът близо до Гафса беше оазис още от времето на Римската империя. Извори, бани и лечебни езера осейваха земята. Предполагаше се, че повечето от тях се захранват от лечебни води от един или друг вид. Всъщност по време на почивките между проучването на древни руини и обхождането на прочути древни крепости Пол и Гамей се отпускаха в захранваните от извори басейни, изкопани от римляните и обградени от високи каменни стени.

— В хотела си има достатъчно чудотворна вода — пошегува се той.

— Да — каза Гамей, — но тя си е тук от хиляди години. Това езеро се появи само преди шест месеца. Не ти ли е интересно?

Пол беше геолог. Беше израснал в Масачузетс и бе прекарал много време по вода, за да души около прочутия океанографски институт „Удс Хоул“. Накрая постъпи в института по океанография „Скрипс“ и спечели докторска степен по морска биология, със специалност дълбоководни дънни структури. На негово име имаше няколко патента, свързани с технологии за проучване на геоложки формации под морското дъно. Така че, да, с оглед на това, мисълта, че едно езеро се е появило от нищото, го интригуваше, но интересът му не беше чак толкова голям и след час с кола по някакъв така наречен път, последван от трийсетминутен преход под изпепеляващото слънце, беше вече на ръба.

— Почти стигнахме — извика Гамей.

Пол се възхищаваше на жена си. Тя беше създание с безкрайна енергия, винаги в движение. Дори из къщата като че ли никога не сядаше. Докторатът ѝ бе по морска биология, макар че беше следвала и други дисциплини и имаше още няколко степени. След като я наблюдава през годините, Пол знаеше, че лесно се отегчава от всичко, което вече е усвоила, и винаги търси ново предизвикателство.

Тя често настояваше, със смигване, че той бил безкрайно вбесяващ и това била тайната на техния дълъг и щастлив брак. Това и жаждата за приключения, която бе подкрепяна от работата им за НАМПД и често нарушаваше ваканциите им.

Гамей стигна до върха на хълма още преди водача. Спря, огледа се и сложи ръце на кръста си.

Водачът спря до нея след секунда, но вместо да изглежда впечатлен, като че ли беше смутен. Свали шапката си и се почеса объркано по главата.

Когато стигна до билото, Пол видя защо. На мястото на дълбоко езеро, обградено от скалисти хълмове, сега имаше кална повърхност с локвичка вода в средата, дълга десетина крачки. Обезцветена линия бележеше околния бряг и показваше докъде е стигала водата, както сапунената пяна остава следа от водата във ваната.

Някои от другите туристи стигнаха до върха малко след Пол. И също като него онемяха. Бяха виждали зашеметяващи снимки, преди да се запишат за тази обиколка и да тръгнат през пустинята, и не това очакваха.

— Е, това е жалка гледка — каза една жена с южняшки акцент. — У дома не биха го нарекли дори вирче.