Тайната на фараоните [bg]

Пол не бързаше, мислеше за видяното и гледаше как група деца вървят по спечената тиня, за да стигнат до последните остатъци от вода.

— Тя е права — каза той на Гамей, когато тя спря до него.

— За какво?

— Че някой е дръпнал запушалката — каза той. — Такива извори често извират от водоносния хоризонт. Обикновено когато скалните пластове отдолу се пропукат и разместят. Понякога водата остава пленена, образува езеро като това. Понякога изворът продължава да го захранва, понякога всичко свършва бързо. Но дори скалните пластове да са се раздвижили отново и да са спрели притока на вода, езерото просто щеше да си остане тук с месеци, докато слънцето бавно го изпарява. За да изчезне така внезапно толкова голямо езеро, водата трябва да е отишла някъде другаде. Но оттук не тече поток. Теренът е като голяма скална купа.

— Значи щом не може да се е изпарило нагоре и не може да е изтекло настрани, е изчезнало надолу — каза тя. — Това ли е твоята теория, господин Траут?

Той кимна.

— Точно там, откъдето е дошла.

— Случвало ли се е подобно нещо досега?

— Не — отвърна Пол. — Всъщност не.

Докато се дивяха на гледката и правеха снимки, един мъж, който правеше същото като тях на друг участък от ръба, се приближи. Беше доста нисък, вероятно едва метър и шейсет, с провиснала брезентова шапка и прошарена набола брада по загорялото лице. Раницата, тояжката и бинокълът подсказваха, че е турист. Но Пол забеляза и жълто-белия геодезистки инструмент в ръката му.

— Здравейте — каза мъжът, като наклони леко шапката си. — Без да искам, дочух разговора ви за изчезването на езерото. През целия ден по тази пътека идват хора, който клатят разочаровано глави и си тръгват. Вие сте първите, които наистина се опитват да разберат какво се е случило и къде е отишла водата. Да не би да сте геолози?

— Да, аз имам опит като геолог — подаде му ръка Пол. — Пол Траут. Това е жена ми, Гамей.

Мъжът пое ръката му, после се здрависа с Гамей.

— Казвам се Реза ал Агра.

— Приятно ми е, как сте? — каза Гамей.

— Имал съм и по-добри дни — призна той.

Пол кимна към земемерския инструмент.

— Да измерите езерото ли дойдохте?

— Не точно — отвърна мъжът. — Също като вас се опитвам да разбера как и защо водата изчезна. Първата стъпка беше да установя колко вода е имало тук.

— Ние за щастие можем да си позволим просто да гадаем — призна Пол, като огледа тинята, която изглеждаше огромна.

— Да, така е… — каза Реза, — аз нямам този лукс. Аз работя за либийското правителство и отговарям за водните запаси. От мен се очаква да съм прецизен.

— Но това е Тунис — изтъкна Гамей.

— Зная, но реших, че трябва да го видя. В моята професия изчезването на езера е лошо предзнаменование.

— Но това е просто едно малко езеро насред пустинята — каза Гамей.