Тайната на фараоните [bg]

Далече напред, озарен от залязващото слънце, се издигаше куполът на църквата на кармелитките. Около нея имаше древни сгради и още църкви. Самото пристанище беше обградено от цели четири гарнизона с каменни стени, оръдейни плацове и цитадели, които все още гледаха към тесния канал.

Крепостта Мануел стърчеше над острова на едно от разклоненията на залива, докато крепостта Свети Елмо беше на върха на полуострова. Обезцветените каменни стени изглеждаха сурови и все така неподвластни след почти петстотин години. Точно срещу него, пазейки дясната страна на пристанището, крепостта Риказоли беше с различна архитектура и изглеждаше ниска и тясна, тъй като стените ѝ се протягаха и свързваха с вълнолома, където имаше малък фар. И накрая, вътре в пристанището, беше крепостта Сант Анджело, щръкнала направо над водата на тясна ивица земя.

И ако всички тези фортове не бяха достатъчни да подскажат, че Малка е била истинска крепост, вълноломите, сградите и естествените скали бяха от същия кафеникав камък.

Сякаш островът беше издялан от един-единствен блок варовик, а не бе строен през годините.

— Кара те да се питаш как би могъл да проникне тук нападател — каза Джо, докато се дивеше на укрепленията.

— Така, както винаги е побеждавана чистата сила — отвърна Кърт. — Чрез предателство и коварство. Наполеон влязъл в пристанището на път за Египет и започнал да купува провизии за корабите си. Местните, нетърпеливи да спечелят, го пуснали вътре. Още щом флотът му подминал фортовете, той свалил армията си на брега и насочил оръдията към къщите.

— Троянски кон без кон — обобщи Джо.

„Морски дракон“ вече беше стигнал до вътрешния залив и се насочваше към открития участък от доковете. Тук беше по-съвременно, малки танкери разтоварващи гориво и нафта стояха до круизни кораби и един тромав товарен. „Морски дракон“ спря до тях.

Без да чакат да вържат лодката, Кърт и Джо скочиха на пристана и тръгнаха бързо към улицата.

— Двама да стоят на пост постоянно — извика назад Кърт. — Сигурно наблизо има опасни хора.

— Като вас двамата ли? — извика в отговор Рейнолдс.

Кърт се засмя.

— Опитайте се да не предизвиквате твърде много проблеми — добави Рейнолдс. — Нямаме пари за гаранция.

Кърт само му помаха. Двамата с Джо закъсняваха за среща с куратора на Малтийския океански музей.

— Мислиш ли, че още ни чака? — попита Джо, докато се опитваха да спрат такси.

Кърт погледна небето. Вече почти мръкваше.

— Петдесет на петдесет.

Едно такси спря в края на улицата и те се качиха.

— Трябва да идем до Океанския музей — каза Кърт.

Шофьорът се справи чудесно по тесните лъкатушни улици, мина на няколко жълти светофара и ги остави пред музея точно до статуя на Посейдон.

След като му платиха и му дадоха голям бакшиш. Кърт и Джо прекосиха площада, избягвайки района, който бе заграден заради строеж. Щом стигнаха пред музея, изкачиха стълбите към подобаващо внушителна фасада.