Златният бряг [bg]

— Ще бъде много лесно, Джон — каза Лестър, като че ли без никаква връзка, — след като вече видях документите и действителните удостоверения. А и сумата си заслужава. Дори няма да е необходимо да напускаме страната след това, ако всичко е направено както трябва. Когато старата дама умре, ти ще си се погрижил да не се споменава нищо за това в завещанието й.

Той продължи в същия дух, без да споменава неприятни думи, като избягване на федерален данък, кражба, фалшификация или измама. Слушах повече от любопитство, отколкото от необходимост да бъда обучаван от Лестър в криминално дело.

Не знам защо аз съм честен. Предполагам, че съм наследил част от това качество от родителите си, които бяха образец на достойнството, ако не нещо друго. А когато растях, през петдесетте години, посланията от амвона, в неделното училище и в частното ми училище се отнасяха по-малко до световните злини и неправди и повече до това как да се държим коректно спрямо останалите. Това беше времето, когато се спазваха десетте Божи заповеди и, ако щете вярвайте, от младите жени и мъже се изискваше да имат личен девиз, според който да живеят. Моят беше: „Ще се стремя всеки ден да давам повече, отколкото получавам“. Не знам откъде го бях взел, но това е добър начин да фалираш. Макар че някога сигурно съм живял според този девиз, може би до осемнайсетата си година. А може и по-дълго.

Все пак много мъже и жени от моето поколение са възпитавани по същия начин и въпреки това някои от тях са крадци, а някои и нещо много по-лошо. Така че защо съм честен? Какво ме задържа настрана от десетте милиона и от полуголите дами на плажа Ипанема? Това искаше да знае Лестър. Това исках да знам и аз.

Погледнах купа удостоверения и Лестър прекъсна дисертацията си на тема как благополучно, да се откраднат десет милиона, за да ме информира:

— Вече никой не го е грижа, Джон. Правилата не важат. Не сме виновни аз или ти. Просто е така. Омръзна ми да ме прецакват, да се боря по правилата на маркиза на Куинсбъри15, докато получавам удари в слабините, а на рефера му се плаща, за да гледа в другата посока.

Не отговорих.

Съвсем доскоро една от причините за честността ми бе доволството от живота, който водя, от цялата социална матрица, в която бях включен и функционирах. Но когато решите, че дома няма да ви липсва, какво ви възпира да не откраднете семейната кола и да избягате? Погледнах Лестър, който за разнообразие ме погледна в очите.

— Както отбеляза веднъж — казах аз, — парите не ме блазнят. — Това си беше самата истина.

— Защо не те блазнят парите?

Погледнах го.

— Не знам.

— Парите са неутрални, Джон. В същността им няма заложено нито добро, нито зло. Приеми ги като индианските пари — морски раковини. От теб зависи как ще ги използваш.