Златният бряг [bg]

Както и да е, след службата поканихме вкъщи Джордж и Етел с чистите крака за това, което Сюзън нарича Последната вечеря16, имайки предвид, че ще е последното ядене, което възнамерява да готви до понеделник.

Петък беше Разпети петък и през последните години съм забелязал, че тук поне хората са възприели европейския обичай да не се работи на този тържествен ден. Дори фондовата борса беше затворена, а следователно и „Пъркинс, Пъркинс, Сатър и Рейнолдс“, чиято кантора на Уолстрийт е в маршова стъпка с борсата. Не знам, пък и никой не казва, дали този нов почивен ден е резултат от религиозното пробуждане в страната или от желание за тридневен уикенд. Във всеки случай още от началото на седмицата обявих, че кантората в Лоукаст Вели ще бъде затворена на Разпети петък, а след това изненадах служителите и раздразних партньорите от Уолстрийт, като им казах, че кантората в Лоукаст Вели ще уважи също и Светлия понеделник, както правят европейците. Опитвам се да започна една традиция.

Сюзън и аз, заедно с Етел и Джордж, отидохме в „Свети Марко“ за литургията в три часа, времето, когато според преданията небето притъмняло, земята се разтресла и Христос издъхнал на кръста. Помня един Разпети петък от детството си. Беше ясен слънчев ден и наистина, докато се изкачвах по стълбите на „Свети Марко“, изведнъж се появиха буреносни облаци и притъмня. Спомням си, че със страхопочитание се взирах в небето, предполагам в очакване да се разтресе земята. Няколко възрастни се усмихнаха на това, а после майка ми излезе от църквата и ме въведе вътре. Но този ден беше слънчев, без никакви драматични геоложки или метеорологични явления, а ако нещо подобно се беше случило, щяха да го обяснят в бюлетина за времето в 18 часа.

Църквата бе пълна с добре облечени хора и преподобният мистър Ханингс, който сияеше в пурпурната си великденска мантия, се залови за работа, а именно — смъртта на Исус Христос. В проповедта нямаше никакви социални послания, за което благодарих на Бога. Между другото на Великден, а обикновено и на Коледа, Ханингс ни дава малко почивка от проповедите за вината, макар че тогава се увлича малко на тема материализъм и комерсиализъм.