Златният бряг [bg]

А какво знам аз за това? Всъщност прадедите ми са били предимно фермери и рибари и от риболов аз действително разбирам, но уменията ми да прилъгвам разни неща да изникват изпод земята се ограничават само до неядивните, както отбеляза мистър Белароса. Спомних си червената му количка, пълна с разсад на зеленчуци, купен по най-високите цени от скъп разсадник, и реших, че той също е измама.

Целият този глупав Златен бряг е измама, някаква американска аномалия в една страна, която е аномалия по отношение на останалия свят. Е, никой не е казал, че истината ще ви направи щастливи — само свободни.

Разбира се, съществуваха и други, все още неоткрити истини на други хора, но това предстоеше.

Погледнах към Станхоуп Хол и отвъд. Върху задната морава се виждаше още един американски атрибут — широкият белведер с надвиснали около него чинари, а в далечината — английският лабиринт от жив плет, едно абсурдно забавление за младите дами и глупавите им кавалери, които би трябвало да прекарват повече време в храма на любовта и по-малко да тичат из подобни лабиринти.

Отвъд живия плет земята рязко се спускаше надолу, но можех да видя върховете на дърветата в сливовата овощна градина, половината от които сега бяха мъртви.

Сюзън твърди, че първоначално овощната градина била наречена „свещената горичка“ по подобие на езическото преклонение пред природата. В средата на горичката се намира римският храм на любовта — една малка, но съвършено пропорционална кръгла постройка от полирани мраморни колони, които подпират извит фриз с издълбани по него някои много еротични сцени. В куполовидния покрив има малък отвор и снопът слънчева или лунна светлина, която в определени часове прониква през него, осветява две статуи от розов мрамор, едната на някакъв човек или бог, а другата на едрогърдата Венера, притиснати в гола прегръдка.