Златният бряг [bg]

— Права си.

Но не можех да повярвам, че това все още я тревожи. Имаше нещо друго и усещах, че ще ми го каже.

Тя помълча известно време, преди да промълви:

— Майка ми идваше тук с някого.

— Разбирам.

Чудех се дали майка й е била в леглото й с кого.

Тя прекоси разхвърляните по пода дъски и спря до обгореното легло.

— Освен това тук загубих девствеността си.

Не отговорих.

Тя се обърна към мен и тъжно се усмихна.

— Забележителна къщичка, а?

— Да тръгваме.

Тя мина покрай мен и излезе на пътеката между розовите храсти. Приближих се до нея.

— Ти ли изгори къщичката? — попитах.

— Да.

Не знаех какво да кажа, затова отроних:

— Съжалявам.

— Няма защо.

Обгърнах я с ръка и казах с по-свеж тон:

— Разказвал ли съм ти някога за онзи Разпети петък от детството ми, когато небето изведнъж притъмня?

— Няколко пъти. Разкажи ми как си загубил девствеността си.

— Казвал съм ти.

— Разказвал си ми три различни версии. Обзалагам се, че съм ти била първата.

— Може би. Но не и последната.

Тя ме сръга в ребрата:

— Остроумник.

Вървяхме мълчаливо обратно през падината и като погалих с ръка бузите й, разбрах, че плаче.

— Всичко ще се оправи — уверих я аз.

— Твърде стара съм, за да вярвам в приказки — осведоми ме тя.

По предложение на Сюзън се насочихме към сливовата градина, така наречената свещена горичка, и се отправихме към римския храм на любовта. Повече от половината сливови дървета бяха мъртви или умираха и всяка пролет цъфтяха все по-малко, но въпреки това въздухът бе изпълнен с аромата им.

Излязохме на сечището, където се намираше кръглата мраморна постройка на храма; изкачихме се мълчаливо по стълбите и аз отворих голямата месингова врата. Слънцето беше ниско на хоризонта и влизаше под ъгъл през отвора в куполовидния покрив, осветявайки част от еротичните резби по трегерите. Сюзън прекоси мраморния под и застана пред голите фигури на Венера и огромния римлянин. Тези статуи от розов мрамор бяха поставени върху гладка плоча от черен камък и макар че бяха полупрегърнати, готови да се целунат, голотата от кръста надолу се виждаше фронтално. Мъжът бе забравил смокиновото си листо и пенисът му бе във възбудено състояние. Както казах, това е било доста дръзко за 1906 година, а дори и днес възбуденият пенис в изкуството се смята от някои за порнография.

Във всеки случай възможно е една жена да седне в скута на този полов атлет и той да проникне в нея. Всъщност в древния Рим, по време на тържествата в чест на Сатурн, девиците действително са отнемали девствеността си по този начин, като са използвали, предполагам, статуята на Приап, чийто член е винаги в готовност.