Златният бряг [bg]

Според Сюзън, а и според описанията в различните архитектурни книги, които споменават Станхоуп Хол, проектът за тази огромна представителна къща е направен по модели от френския и Италианския ренесанс. Външността й обаче не е от европейски мрамор, а от стабилен американски гранит. Отпред, на разстояние една от друга, са поставени колони и пиластри с йонийски капители, а в центъра на къщата се намира висок, открит портик със свободни класически колони. Покривът е плосък, с балюстраден парапет, който обхожда трите масивни крила на сградата. В действителност къщата прилича малко на Белия дом, но е по-добре построена.

Някога, разбира се, имаше и декоративни градини, които се садяха по полегатите тераси около къщата. Всяка година по това време градините вече тънеха в цветове — кичести рози и лавър, жълта форзиция и многоцветни азалии, естествен подбор на видовете, тържество на независимостта на природата от човека.

Въпреки всички европейски елементи къщата има и някои определено американски черти, включително широки панорамни прозорци в задната част, подобна на оранжерия стая за закуска, която да улавя първите слънчеви лъчи, солариум на покрива и американска основна конструкция от стоманени греди, парно отопление, стабилна канализация и безопасни електрически инсталации.

Но за да отговоря на въпроса на Лестър Ремсън, няма нищо значително или уникално в архитектурата на този не на мястото си европейски палат. Ако Макким, Мийд и Уайт бяха проектирали една наистина нова американска къща, каквото и да е означавало това през 1906 година, сега хората по определяне на забележителностите и другите, по съхраняване на архитектурните ценности, щяха да казват: „Няма друга такава в цялата страна.“

Само че по онова време архитектите и техните американски клиенти не са гледали в бъдещето, дори не са се опитвали да създават настоящето; те са гледали през рамо назад към европейското минало, чийто разцвет и упадък е бил настъпил още преди първият гранитен блок да пристигне на това място. Какво са се опитвали да създадат и пресъздадат тези хора тук, в новия свят, ми е непонятно. Не мога да мисля като тях и да изпитвам техните чувства, но разбирам борбата им за самоличност и споделям чувството им за обърканост, което безпокои американците от самото начало: „Кои сме ние, къде ни е мястото, накъде отиваме?“

Дойде ми наум, че тези имения са не само архитектурна измама, но че са измама и в по-дълбок смисъл. За разлика от европейските си прототипи, те никога не са произвели полезно стръкче пшеница, кофа мляко или бутилка вино. Имаше някакво любителско земеделие, разбира се, но положително не от неговите добиви се издържаха къщите, слугите и ролс-ройсовете. А и никой, нает да обработва земята тук, не би могъл да изпита удивлението и възбудата, които настъпват с прибирането на реколтата, нито да усети сигурността, която земята и Бог, а не фондовата борса дават.