Златният бряг [bg]

Впрочем, докато пиех втората си бира, видях в огледалото над бара водопроводчика си, облегнал се на стената зад мен. Отидох при него и поговорихме за проблемите, които ми създава водопроводната инсталация, а именно: Имам една спукана чугунена отточна тръба, която той смята да подмени с пластмасова, при известни разходи, разбира се. А аз мисля, че вместо да се сменя, може да се запои. Той ме попита какво е необходимо да направи, за да осинови сина на втората си жена, и аз му обясних в общи линии. Смятам, че тарифата ми бе твърде висока за него, а и неговата за мен, затова разговорът се насочи към „Метс“. Тук може да се говори за бейзбол.

Поговорих с още няколко познати, после с бармана и с възрастния джентълмен с яркочервеното сако, който се оказа, че не е едър дворянин, а пенсиониран иконом от имението Фипс, който износва старите дрехи на господаря си. В миналото това беше широко разпространено явление, но напоследък го срещам по-рядко.

Денят бе твърде хубав, за да прекарам повече от час в кръчмата, така че я напуснах, но преди да изляза, дадох на водопроводчика си името на един адвокат, който се занимава с осиновявания и работи на умерени цени. Той ми даде името на някакъв човек, който разбирал от всичко и би се пробвал да завари тръбата. Колелата на американската търговия се въртят ли, въртят, въртят.

Качих се в мустанга и се отправих към къщи. Минах покрай кантората си и се уверих, че все още е там. Замислих се за десетте милиона в акции, натрупани в касата ми. Нямаше да е трудно да накарам мисис Лодърбах — така се казваше клиентката ми — да подпише необходимите документи, за да мога да ликвидирам акциите, а след това да прескоча до Рио за една доста дълга ваканция. И за това съвсем не ми бе необходима помощта на Лестър Ремсън. Но никога през живота си не съм откраднал нито стотинка, нито към злоупотребявал с поверени ми пари, а и никога не бих го направил. Чувствах се много благочестив. Ама че ден…

Останах в повишено настроение, докато не наближих портите на Станхоуп Хол, когато, както се казва, настроението ми се смачка. Никога досега не бях го забелязвал, но това място ме потискаше. Истината, щом веднъж те сграбчи, те кара да обръщаш внимание на дребните човъркания в главата си. Това не беше кризата на средната възраст. Въобще не беше криза. Това бе Прозрението, Просветлението, Истината. За жалост, като повечето мъже на средна възраст и аз не знаех какво да правя с истината. Но приемах предложения.

Спрях до вратарската къщичка и се отбих при семейство Алърд, които слушаха радио и четяха. Етел бе погълната от един брой на „Новата република“, който вероятно бе единственият в Латингтаун, а Джордж преглеждаше „Лоукаст Вели Сентинъл“, който той четеше от шейсет години, за да се осведомява за това кой умрял, кой се оженил, на кого му се родило дете, кой има неизплатени данъци или колики.

Прибрах пощата, която се получава във вратарската къщичка, и я прегледах на излизане. Етел извика след мен: