Златният бряг [bg]

— Нали не смяташ, че мистър Лодърбах е знаел, че притежава 10 милиона в акции?

— Не знам дали е знаел, Лестър. Но и аз не знаех, иначе бих го посъветвал да си открие сметка с теб. Имаше много други активи. Това беше без значение. За да изхарчи човек толкова много пари, ще му трябва цял живот. А времето на Ърнест Лодърбах свърши, преди да свършат парите му.

— Но дивидентите е трябвало да се, реинвестират. Те просто са си стояли там, без да натрупат дори цент. Все едно че е дал на „Чейс Манхатън“ и „Америкън Експрес“ безлихвен заем.

Невложените пари разстройват Лестър. Децата му никога не са имали детски влогове. Имаха направо сметки на паричния пазар.

Лестър прегледа завещанието на Ърнест Лодърбах.

— По това завещание нито Мери, нито другите две деца, Рандолф и Херман, наследяват нещо.

— Да, така е.

Лестър имаше право да прочете завещанието, за да установи правото на собственост на мисис Лодърбах върху цялото имущество. Баща ми бе оформил шестото и последно издание на завещанието на Ърнест Лодърбах преди десет години, но активите в акции и облигации бяха определени само като „ценни книжа и други парични документи, които притежавам в часа на смъртта си“. Очевидно никой, включително трите деца на Лодърбах, не е знаел точно какво се намира в касата в сутерена на къщата в Ойстър Бей. Бях сигурен, че все още не знаят, защото в противен случай досега и тримата щяха да са се свързали с мен — сами или с адвокатите си.

— Къде са Херман и Рандолф? — позаинтересува се Лестър.

— Херман е пенсионер и живее във Вирджиния, а Рандолф е бизнесмен в Чикаго. Защо?

— Бих искал да се заема с активите им в акции, когато ги наследят. Затова.

И двамата с Лестър знаехме, че всъщност в този разговор идеята му бе да стане така, че Рандолф, Херман и Мери да не наследят тези акции. Но въпреки това казах:

— Ще те препоръчам, ако съм доволен от начина, по който се справиш с тази сделка.

— Благодаря. Предполагам, че знаят за това? — той потупа една купчина удостоверения за акции.

Не обърнах внимание на въпроса й подтекста му и казах учтиво, но твърдо:

— Лестър, що се отнася до тази сделка, не участвай на борсата вместо мисис Лодърбах. Това тук са две съвършено валидни акции. Просто ги остави на мястото им и се погрижи тя да си получава чековете за миналите и бъдещите дивиденти. Ако са й необходими пари за данъците върху имота, ще ти съобщя и ще разпродадем малко акции за чичо Сам.

— Джон, знаеш, че не бих объркал сметките заради комисионите.

Лестър, в интерес на истината, е честен посредник, иначе не бих работил с него. Но професията му предлага такива изкушения, пред които и Исус Христос трудно би устоял. Такъв беше и настоящият случай — на махагоновата маса пред него лежаха 10 милиона. Почти виждах малкото дяволче на лявото му рамо и ангелчето на дясното, като и двете му шепнеха нещо. Не исках да се намесвам, но казах: