![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
След строгата служба със Сюзън изоставихме семейство Алърд, паркирахме ягуара и дълго се разхождахме из имението, като се наслаждавахме на времето и новия цъфтеж. Мога да си представя как е изглеждало това място в разцвета си — множество градинари и хора от разсадника са сновели насам-натам да садят, подрязват, окопават и плевят. Но сега изглеждаше запустяло: твърде много сухи клони и пластове листа, които есента бе трупала в продължение на двайсет години. Мястото не е съвсем подивяло, но парковете и градините, както много неща тук — включително и моят живот — са в онова преходно състояние между реда и хаоса.
Тази година Едуард и Каролин нямаше да се върнат вкъщи за Великден, тъй като щели да пътуват някъде с приятели, и ние със Сюзън подобно на много съпружески двойки, които са открили, че децата им са поели по своя път, си припомняхме времето, когато децата бяха деца и празниците бяха семейни тържества.
Докато се изкачвахме по алеята към Станхоуп Хол, Сюзън каза:
— Спомняш ли си, когато откривахме голямата къща и организирахме търсене на великденски яйца?
Усмихнах се и отвърнах:
— Бяхме скрили сто яйца за двайсет деца, а само осемдесет яйца бяха намерени. Значи тук някъде все още се разлагат двайсет яйца.
Сюзън се разсмя:
— И едно дете бяхме загубили — Джейми Лърнър. В продължение на половин час пищеше от северното крило, преди да го намерим.
— Нима сме го намерили? Мислех, че е все още там, хранейки се с великденски яйца.
Минахме покрай голямата къща, хванати за ръце, навлязохме в задната морава и седнахме в стария белведер. Известно време никой не проговори, после Сюзън каза:
— Как отминаха годините.
Свих рамене.
— Нещо не е в ред ли? — попита тя.
Този въпрос е пълен с всевъзможни опасности, ако го задава съпругата. Отговорих:
— Не. — Което в отговора на съпруга означава „да“.
— Друга жена?
— Не. — Което, казано с правилна интонация, означава „не, не, не“.
— Тогава какво?
— Не знам.
— Чувствам те много отдалечен.
Сюзън понякога е толкова отдалечена, че трябва да набирам специален шифър, за да стигна до нея. Но такива хора не обичат, когато ситуацията се обърне. Отвърнах с шаблонния отговор на съпруга:
— Не е свързано с теб.
Някои жени биха се успокоили от това, дори да не е истина, но Сюзън като че ли не възнамеряваше да се ухили и да се хвърли на врата ми. Вместо това рече:
— Разбрах от Джуди Ремсън, че си казал на Лестър, че искаш да плаваш около света.
Ако Лестър беше тук щях да му разбия носа. Отвърнах саркастично:
— Така ли?
— Да. Искаш ли да плаваш около света?
— Тогава изглеждаше добра идея. Бях пиян.
Но това изглеждаше неубедително, затова в интерес на истината добавих:
— Но съм мислил за това.
— Аз включена ли съм в тези планове?
Сюзън понякога ме изненадва с леки пристъпи на несигурност. Ако бях човек, който обича да манипулира останалите, щях да поддържам тази несигурност като средство да си осигуря вниманието й. Знам, че прилага този метод към мен. Попитах:
— Ще се съгласиш ли да живееш в къщата ни в Ийст Хамптън?
— Не.
— Защо не?
— Защото тук ми харесва.
— Но ти харесваш Ийст Хамптън — отбелязах аз.
— Приятно място за прекарване на част от лятото.
— Защо не отплаваме около света?
— Защо ти не отплаваш около света?
— Хубав въпрос.
Мръснишки, но хубав. Удобен момент да засиля несигурността:
— Може и да го направя.
Сюзън стана:
— А още по-добре, Джон, защо не се запиташ от какво се опитваш да избягаш?
— Не започвай да ме анализираш, Сюзън.
— Тогава нека да ти кажа какво те тормози. Децата ти не се прибраха за Великден, жена ти е мръсница, приятелите ти са идиоти, работата ти е скучна, не харесваш баща ми, мразиш Станхоуп Хол, семейство Алърд ти лазят по нервите, не си достатъчно богат, за да управляваш събитията, и не си достатъчно беден, за да престанеш да се опитваш. Да продължавам ли?