Артър & Джордж [bg]

— Просто смятам, че човек не бива да се бърка в чуждите работи.

— Браво бе, Джордж!

Веселото им любопитство по тази тема е ненаситно.

— Хубавка ли е, Джордж?

— Прилича ли на Мери Дойд?

Тъй като Джордж не отговаря, двамата събират глави, килват шапки на една страна и подхващат серенада: „Мом-че-то, което обичам, се-ди на пър-ви-я рееед“.

— Хайде, Джордж, кажи ни името й.

— Хайде, Джордж, кажи ни името й.

Минават няколко седмици и накрая Джордж не издържа. Щом това искат, ще си го получат.

— Името й е Дора Чарлсуърт — казва внезапно той.

— Дора Чарлсуърт — повтарят двамата. — Дора Чарлсуърт. Дора Чарлсуърт.

При всяко повтаряне името звучи все по-невероятно.

— Сестра е на моя приятел Хари Чарлсуърт.

Очаквал е да им запуши устите, но това само ги насърчава.

— Какъв цвят е косата й?

— Целувал ли си я, Джордж?

— Откъде е?

— Пращаш ли й картички за Свети Валентин?

Просто са ненаситни.

— Знаеш ли, Джордж, непременно трябва да те питаме нещо за Дора. Цветнокожа ли е?

— Англичанка е, точно като мен.

— Точно като теб ли, Джордж? Точно като теб?

— Кога можем да я видим?

— Бас държа, че е от Бечуана.

— Дали да не наемем частен детектив? Какво ще речеш за онзи, дето някои фирми го ползват за разводите? Вмъква се по хотелските стаи и спипва съпруга с камериерката. Не искаш да те спипат така, нали, Джордж?

Джордж решава, че онова, което е направил, или по-точно е позволил да се случи, не може да бъде наречено лъжа; просто ги оставя да вярват каквото им се иска, а това е съвсем различно. За щастие те живеят чак в другия край на Бърмингам, тъй че всеки път, когато влакът му потегля от „Ню Стрийт“, Джордж оставя тази конкретна история зад гърба си.

Сутринта на 13 февруари Гринуей и Стентсън са особено закачливи, макар че Джордж така и не успява да разбере защо. Пратили са за Свети Валентин картичка на мис Дора Чарлсуърт, Грейт Уайърли, Стафордшър. Това предизвиква силно недоумение у пощальона и още по-силно у Хари Чарлсуърт, който винаги си е мечтал да има сестра.

Джордж седи във влака с разгърнат вестник върху коленете. Куфарчето му е на горния, по-широкия мрежест багажник над главата му; бомбето — на долния, предназначен за шапки, чадъри, бастуни и малки пакети. Мисли си за пътуването, което всеки трябва да предприеме поне веднъж в своя живот. Баща му например е тръгнал от далечен Бомбай, където свършва един от пулсиращите кръвоносни съдове на империята. Там израснал и приел християнството. Там написал учебника по гуджаратска граматика, който му осигурил средства за пътуването до Англия. Учил в кентърбърийския колеж „Св. Августин“, бил ръкоположен от епископ Макарнис и после служил като помощник-свещеник в Ливърпул, преди да получи своя енория в Уайърли. Както и да го погледнеш — голямо пътуване. Джордж си мисли, че неговото без съмнение ще е много по-скромно. Може би ще е като това на мама — от Шотландия, където е родена, до Шропшър, където баща й бил викарий на Кетли цели трийсет и девет години, после до съседния Стафордшър, където нейният съпруг, ако е рекъл Господ, може да служи също тъй дълго на църквата. Дали Бърмингам ще се окаже крайната спирка за Джордж или само междинен етап? Все още не се знае.