Артър & Джордж [bg]
- Автор: Барнс Джулиан Патрик
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Артър & Джордж [bg]». Краткое содержание книги:
Е, може би въпросът не беше чак толкова труден. Той ги закриляше, държеше се доблестно и учеше децата си как да живеят. Можеше да поеме на нови походи — разбира се, не и такива, които са свързани със спасяване на други девици. Щеше да срещне предостатъчно предизвикателства в писането, в обществения живот, пътешествията и политиката. Кой знае в каква посока можеха да го тласнат внезапните изблици на енергия? Винаги щеше да дава на Туй всички грижи и ласки, от които тя би почувствала нужда; никога нямаше да й причини дори и миг нещастие.
И все пак…
Гринуей и Стентсън често излизат без Джордж, но това не го смущава. През обедната почивка няма желание да посещава кръчмите, предпочита да седне под някое дърво и да изяде сандвичите, приготвени от майка му. Приятно му е, когато двамата го молят да обясни една или друга тънкост от изготвянето на нотариални актове, но често се озадачава от тайните им вълнения за коне, облози, момичета и танцови салони. Покрай всичко това в момента ги вълнува и протекторатът Бечуаналанд, чиито управници са на официално посещение в Бърмингам.
А и когато се навърта около тях, те обичат да го взимат на подбив.
— Джордж, откъде идваш?
— От Грейт Уайърли.
— Не, откъде наистина идваш?
Джордж се замисля над въпроса.
— От дома на викария — отговаря той и двамата тарикати избухват в смях.
— Имаш ли си момиче, Джордж?
— Моля?
— Май нещо не ти е ясно в правната страна на въпроса, а?
— Просто смятам, че човек не бива да се бърка в чуждите работи.
— Браво бе, Джордж!
Веселото им любопитство по тази тема е ненаситно.
— Хубавка ли е, Джордж?
— Прилича ли на Мери Дойд?
Тъй като Джордж не отговаря, двамата събират глави, килват шапки на една страна и подхващат серенада: „Мом-че-то, което обичам, се-ди на пър-ви-я рееед“.
— Хайде, Джордж, кажи ни името й.
— Хайде, Джордж, кажи ни името й.
Минават няколко седмици и накрая Джордж не издържа. Щом това искат, ще си го получат.
— Името й е Дора Чарлсуърт — казва внезапно той.
— Дора Чарлсуърт — повтарят двамата. — Дора Чарлсуърт. Дора Чарлсуърт.
При всяко повтаряне името звучи все по-невероятно.
— Сестра е на моя приятел Хари Чарлсуърт.
Очаквал е да им запуши устите, но това само ги насърчава.
— Какъв цвят е косата й?
— Целувал ли си я, Джордж?
— Откъде е?
— Пращаш ли й картички за Свети Валентин?
Просто са ненаситни.
— Знаеш ли, Джордж, непременно трябва да те питаме нещо за Дора. Цветнокожа ли е?
— Англичанка е, точно като мен.
— Точно като теб ли, Джордж? Точно като теб?
— Кога можем да я видим?
— Бас държа, че е от Бечуана.
— Дали да не наемем частен детектив? Какво ще речеш за онзи, дето някои фирми го ползват за разводите? Вмъква се по хотелските стаи и спипва съпруга с камериерката. Не искаш да те спипат така, нали, Джордж?
Джордж решава, че онова, което е направил, или по-точно е позволил да се случи, не може да бъде наречено лъжа; просто ги оставя да вярват каквото им се иска, а това е съвсем различно. За щастие те живеят чак в другия край на Бърмингам, тъй че всеки път, когато влакът му потегля от „Ню Стрийт“, Джордж оставя тази конкретна история зад гърба си.
Сутринта на 13 февруари Гринуей и Стентсън са особено закачливи, макар че Джордж така и не успява да разбере защо. Пратили са за Свети Валентин картичка на мис Дора Чарлсуърт, Грейт Уайърли, Стафордшър. Това предизвиква силно недоумение у пощальона и още по-силно у Хари Чарлсуърт, който винаги си е мечтал да има сестра.
Джордж седи във влака с разгърнат вестник върху коленете. Куфарчето му е на горния, по-широкия мрежест багажник над главата му; бомбето — на долния, предназначен за шапки, чадъри, бастуни и малки пакети. Мисли си за пътуването, което всеки трябва да предприеме поне веднъж в своя живот. Баща му например е тръгнал от далечен Бомбай, където свършва един от пулсиращите кръвоносни съдове на империята. Там израснал и приел християнството. Там написал учебника по гуджаратска граматика, който му осигурил средства за пътуването до Англия. Учил в кентърбърийския колеж „Св. Августин“, бил ръкоположен от епископ Макарнис и после служил като помощник-свещеник в Ливърпул, преди да получи своя енория в Уайърли. Както и да го погледнеш — голямо пътуване. Джордж си мисли, че неговото без съмнение ще е много по-скромно. Може би ще е като това на мама — от Шотландия, където е родена, до Шропшър, където баща й бил викарий на Кетли цели трийсет и девет години, после до съседния Стафордшър, където нейният съпруг, ако е рекъл Господ, може да служи също тъй дълго на църквата. Дали Бърмингам ще се окаже крайната спирка за Джордж или само междинен етап? Все още не се знае.