Артър & Джордж [bg]

Противно на онова, което си мислят родителите му, Джордж не разполага със собствен кабинет в „Сангстър, Викъри и Спейт“. Има си столче и високо писалище в едно ъгълче без килим, където достъпът на слънчевите лъчи зависи изцяло от добрата воля на далечната капандура. Все още не притежава златен часовник, нито тежки томове с правни текстове. Но носи елегантна шапка — бомбе за три шилинга и шест пенса от „Фентън“ на Грейндж Стрийт. И макар че леглото му е все тъй само на метър от това на баща му, той усеща първите тръпки на самостоятелния живот. Дори се е запознал с двама стажанти от съседни кантори. Гринуей и Стентсън, които са малко по-големи от него, веднъж през обедната почивка го заведоха в питейно заведение, където трябваше да се преструва, че харесва ужасно киселата бира, която си купи.

По време на едногодишното си обучение в колежа „Мейсън“ Джордж не обръщаше внимание на големия град. Усещаше го само като барикада от шум и човешки тълпи между гарата и учебниците; откровено казано, тази барикада му вдъхваше страх. Но сега той започва все повече да привиква с новото място и любопитството му нараства. Ако не бъде смазан от силата и енергията на града, някой ден ще се превърне в част от него.

Започва да чете за града. Отначало намира само отегчителни сведения за ножари, ковачи и металургия; сетне идват Гражданската война и Чумата, парният двигател и Лунното дружество, църковните и кралските бунтове, въстанията на чартистите. А накрая, само преди десетина-петнайсет години, Бърмингам започва да се събужда за модерен градски живот и Джордж изведнъж усеща, че чете за истински, важни неща. С болка осъзнава, че е могъл да присъства на един от най-великите моменти на Бърмингам — онзи ден през 1887 година, когато нейно величество полага основния камък на съдебната палата „Виктория“. Оттам насетне в града стремително изникват нови сгради и институции: Общинската болница, Арбитражната камара, месарският пазар. В момента се събират пари за основаване на университет; има планове да се построи нова сграда на Въздържателното дружество, а напоследък усилено се говори, че Бърмингам може скоро да получи свой собствен епископ и да се изтръгне от църковната опека на Устър.

При посещението на кралица Виктория петстотин хиляди души дошли да я приветстват и въпреки прииждането на тази огромна тълпа нямало нито безредици, нито нещастни случаи. Джордж е впечатлен, но не и изненадан. Според всеобщото мнение градовете са белязани от насилие пренаселени места, а в провинцията царят спокойствие и мир. Личният му опит говори точно обратното: селата са диви и първобитни, в града животът става порядъчен и модерен. Разбира се, в Бърмингам не липсват престъпления, пороци и дрязги — иначе адвокатите не биха си изкарвали хляба, — но Джордж има чувството, че човешкото поведение тук е по-разумно, съобразено със закона и добрите обноски.