Артър & Джордж [bg]

Отстрани Туй седеше в шезлонга и се грееше не толкова на ранното лятно слънце, колкото на лъчезарната им младежка любов. Веселото им бъбрене през мрежата и сдържаната им свенливост извън корта явно й доставяха огромно удоволствие и Артър реши да отстъпи. Всъщност ролята на строг глава на семейството донякъде му допадаше. А и Хорнънг се оказа духовит младеж. Понякога дори прекалено, но това сигурно се дължеше на незрялост. Как беше онази негова първа шега? А, да, Артър четеше спортните страници и забеляза една статия, в която пишеше, че някакъв атлет пробягал сто метра само за десет секунди.

— Как ви се струва това, мистър Хорнънг?

А Хорнънг светкавично отговори:

— Прилича ми на редакторска забежка.

През август поканиха Артър да изнесе лекции в Швейцария; Туй все още беше малко слаба след раждането на Кингсли, но, естествено, го придружи. Посетиха Райхенбахския водопад — величествен и в същото време ужасяващ, достойна гробница за Холмс. Измисленият детектив бързо се превръщаше във воденичен камък на врата на автора си. Сега, с помощта на също тъй измислен злодей, щеше да се освободи от товара веднъж завинаги.

В края на септември Артър поведе Кони към олтара, а тя го подръпваше за ръкава, когато ускоряваше крачка. Докато я предаваше символично на младоженеца, той знаеше, че трябва да бъде горд и щастлив за нея. Но сред портокаловите цветчета, тупането по раменете и шегите на брачна тематика го обзе чувството, че мечтата му за непрестанно растящо семейство е понесла тежък удар.

Десет дни по-късно узна, че баща му е умрял в приюта за душевно болни „Дъмфрис“. Като причина за смъртта се посочваше епилепсия. Артър не го беше посещавал от години и не отиде на погребението; не отиде и никой друг от семейството. Чарлс Дойл бе изоставил майка му, обричайки децата си на недоимък. Беше слаб и малодушен, неспособен да победи в битката си с алкохола. Битка ли? Та той не помръдна и пръст срещу демона. Често му намираха оправдания, но Артър отхвърляше като не особено убедителни претенциите за артистичен темперамент. Те просто прикриваха неговата себичност и безотговорност. Нищо не пречи на един творец да притежава сила и съвест.

Туй разви упорита есенна кашлица и взе да се оплаква от болки в ребрата. Артър сметна симптомите за незначителни, но накрая повика местния доктор Долтън. Странно беше да се превърне от лекар в обикновен съпруг на пациентка; да чака долу, докато някъде над главата му се решава съдбата й. Вратата на спалнята за дълго остана затворена, додето най-сетне Долтън излезе с мрачно и много добре познато изражение — самият Артър твърде често бе заставал с подобно лице срещу тревожни роднини.